Беше горещо лято, а аз бях на път да навърша първите си седем години /според всички – най-важните/. Между всичко, което трябваше да преживее детската ми душичка, за да израсте, се наложи да преживея и едно събитие, причинено от природата, но оставило незаличим отпечатък в детската ми душевност.
Горещ ден, както всички през последните седмици. Дори жарта, която се сипеше върху земята, с нищо не подсказваше, какво има да се случи. Имахме лозе на около 500 м. от дома по права линия, но за да стигнем до него трябваше да минем през урвата, която беше надвиснала почти над целия ни квартал. Мястото беше два декара. Лозето заемаше един декар от него, а останалото – бостан и всичко друго, което е необходимо за прехраната на семейството. Лозето беше в наклона. Там дядо ми направи землянка, в която на хладно оставяше набраните рано сутринта дини /любеници по нашия край/, пъпеши, и плодове от овощните дървета. През горещината и той там си почиваше. В този ден и аз, и баба ми бяхме при него. Баба н ...