Наздраве за Божолето

    Двамата приятели Пешо и Мискета, най-старите членове от отбора за синхронно пиене на ракия, се бяха опнали до яката дъбова маса под асмалъка в двора на Мискета и протягаха морни тела под сянката. Пчели жужаха около тях, мухи цвъкаха по мушамата, понякога някое врабче кълвеше от трохите до краката им, а песът Цезар Великолепния допълваше тази идилична картина, като се беше излегнал между двамата. И то дремеше. То – да, ама мъжете само даваха вид на дремещи. Иначе умовете им бяха будни и режеха като бръсначи. За доказателство ще приведем разговорът, който се проведе в този ден, и който се повтаряше в различни варианти от най-малко десетина години, когато Пешо учреди отбора за синхронно пиене на ракия, с цел да докаже на противниците от отбра по синхронно пиене на вино, че с ракия е по-добре. Въпреки, че от години в главите им се въртеше една мисъл, която беше хем греховна, хем не им даваше мира и двамата често я обсъждаха. Искаше им се да пият вино, ама да е по-така! Пък и бяха получили покана от отбора на винарите за неформално членство, още повече, че и двете напитки водеха началото си от гроздето. Дето се вика, под една шапка и двата отбора! Братска работа! Не е като да се присламчиш до водкаджиите.

    - Те сега, как сме седнали, на тая жега, да имаше по едно Божоле! – предложи Пешо мечтаната марка. - Охладено подходящо, розово, искрящо! От кога му се каним, брат!

  - Каним се и както се каним, така един ден ще вземем, па ще купим едно Божоле и ще го изпием на малки глътки. Ама цялата бутилка! Да не изветрее пущината! – подкрепи го Мискета.

    От тук нататък двамата приятели започваха разсъжденията си върху качествата на алкохола, неговата направа, постигнатото количество от варене на джибри и най-вече от кой алкохол не боли глава и кой аджеба е най-здравословен. Защото за здравословността на напитките никой не се съмняваше. Тя беше безспорна. Примерно, заболи те глава – пиеш вино или ракия, зависи от кръвното, коняк за кашлица, мента за стомах, водка за всички случаи, когато не трябва да миришеш, бира за закуска и прочие, и прочие… Тук трябва да уточним, че макар и членове на отбора за синхронно пиене на ракия, те бяха в най-приятелски отношения с всички други отбори, поклонници на разните напитки, но задължително с някакъв градус, без бозата!

    - То, Божолето, няма да ни избяга, ама да ти разправям каква работа чух за ракията, – подхвана Пешо и отвори едното око към събеседника си. - Аз, – продължи той и отвори и другото си око, защото в душата му настана небивало оживление – научих за следната работа. Едно приятелче разправя, че баджанака му варял ракия от пресовано джибри. Бе взимал му и последната капка за вино, после го турял в бидон и добавял няколко буркана кориандър! Билка!

  - Я! – облещи се Мискета. – Ракия без грозде, а с кориандър! Че става ли?

   - Става, как да не става, баджанакът на оня се кълне в мило и драго, че става! Ама за цвят добавял дъбови клечки, а после на литър ракия по пет грама захар. За омекотяване!

  Мискета се пресегна към масата, взе бутилка с ракия и отсипа по малко. Погледна чашките критично, па досипа с думите:

  - Да му се не види и Божолето! На пъпа ми излезе. Ха наздраве за него! За грозданката и за всички ракии по света!

  Разговорът се проточи по тази така жизненоважна за обществото тема, която прави мъжете да показват знания, интелект и загриженост за всенародното здраве и просперитет. Тук е мястото да отбележим и една друга технология, която за двоицата беше пълна загадка и изобщо не вярваха, че по този начин се добива скоросмъртница. Всъщност, повече си го разказваха, за да се посмеят, отколкото като научно обоснован метод. И за да не остане читателят в неведение по обсъжданата тема, да го опишем, още повече, че той е кратък и неясен откъм страна на получения или по-скоро неполучен продукт.

   Описваният метод беше роден в инженерната глава на Стамо. Много разбирал от машини, валове разни и други все такива сложни и засукани неща. Затова уважаваха Стамо. И за да не изтезаваме повече любопитството ви, най-после да го раздиплим.

   Чул инженер Стамо, че ракия се вари на казан, а описанието, което получил, било горе-долу такова: ”Най-лесна работа е това! Купуваш грозде, купуваш захар. После на казана и чакаш да църцори от чучурчето.” Онзи бил толкова лаконичен в технологичния процес, че пропуснал подразбиращите се от само себе си процедури по мачкане на гроздето, превиране на джибри и други потайности, съпътстващи свещенодействието по подготовка на джибрите. Точно така направил и наш Стамо. Купил двеста кила грозде, съответното количество захар и право на казана. Като видели това въпиющо невежество, местните ракиджии, барабар с казанджията, се вцепенили. Останали слисани до такава степен, че на един му се подпалил мустака, тъй като не се усетил да извади фаса от устата си. След като се окопитили от действието на новопръкналия се любител на казанджийството, мъжете се тръшнали да се смеят.

    - Аз, право да си кажа, не знам дали така ракия може да стане, - взе да разсъждава Пешо, - щото не съм чул за друг такъв ахмак. Ама знае ли се? Казанджията рекъл на Стамо, че е луд, ама другите казали, че е прост. Каквото и да е, работата по варенето не станала. Обаче може да се пробва. И си мисля – продължи дълбокомислено Пешо, като дори стана от стола да походи, че така мислите му се събираха по-рационално, - че по тоя начин може да стане и Божоле. Като се понамачка вътре, па и захарта, те ти младо вино. Божоле! Само да изстине и го почваме!

    И за да не мислите, че този дует разсъждава самостоятелно по темата, трябва да споменем и друг наш герой – трътлестият Тишо, който продаваше пици до кръчмата на Ванката, който се явява и нещо като обединител на всички отбори. Тишо по цял ден въртеше пиците, а когато не успееше да ги продаде, седне, па ги изяде. Кога с вино, кога с бира, ама Тишо не оставяше ни едно парче да стане зян. Понякога пълнеше една тава и отскачаше до кръчмата  да се види с някой от отборите или най-често, да ги завари в дружеско състезание или страстни разговори по любими теми.  Та и сега прояви любезност, но с предпочитание към Пешо, който му се явяваше и като втори братовчед.

   - За какво говорите, бе пичове? – поздрави ги любезно той и стовари пицата на масата – Те ви мезе! За всичко върви!

  Наля си една ракия и я обърна за миг. Изпръхтя и наля втора чашка.

    - Чудим се дали, ако сипем в казана грозде и захар, отдолу няма да потече Божоле? – обясни ситуацията Пешо.

    - Ще потече, грънци ще протече! – успокои ги Тишо и отправи взор към едно голямо парче пица. – Я нагъвайте! Има и още. Като няма клиенти днес, вие ще намажете.

    - Не ми говори за ядене! – прозина се Мискета. -  Тъщата и тъста нещо ми се подмазват и напълниха фризера с месо! То не бяха пуйки, па и ярешко, че и от коза има! За свинско да не говорим! Телешко има!

    Към изброяването се присъедини и Пешо, който беше нещо като капитан на отбора и по тази причина даваше пример за количеството изпит алкохол.

   - Много има за ядене, и пиене се насъбра много – простена Мискета и се свлече уморено на стола. – Просто не знам какво ще правим!

   - Да ви имам дертовете, - обади се Тишо и си насипа още ракия, та дано помогне малко за решаването на проблема. - Какво сте се затюкхали! Като има, я дайте да се напънем, да стегнем редиците и да ядем и пием!

    Пешо стана бързо и измъкна от щайгата ново шише с ракия. После отиде до хладилника и се върна с два огромни домата. След минута на масата се мъдреше голяма чиния със салата. В това време Мискета беше нарязал и дебело мезе. Пицата беше разпределена в чинии.

  - Ми да започваме! – бодро изкомандва Мустака. Тишо нямаше нужда от покана, защото вече си беше налял. Само Пешо стоеше одреман.

     - Ти какво, специална покана ли чакаш? Айде, че храната и пиенето нас чака!

    - Ти, Мискет, си лесен! – отрони скръбен глас Пешо. – Не си длъжен при  всяка среща с друг отбор да даваш челен пример, все първи да си, да не пропускаш състезания! А аз… нямам почивка, бе! Ангажименти, ми сили нямам вече! И имам само един черен дроб! Как ще издържам, бе приятели, как? - В гласът му се долавяше и известна доза загриженост за собственото здраве, в онази му част, която нямаше как да се подържа с някакъв вид алкохол.

   - Ей, няма да предаваш фронта! – строго го изгледа Мискет и изведнъж рипна от стола. – Сетих се! Няма да пием ракия, ще щадим черния дроб на Пешо. От сутринта гледам на чешмата в кофата с вода една бутилка  вино! Види се приятелите на сина ми са я  турили да подържа температура. Ама хайде да я изпием, пък после ще ги обезщетим с нещо друго. Или ще му купим вино от супера! От скъпото! Етикета паднал, та се не вижда какво е, ама карай! Няма да го ощетим! И…дума да не обелвате пред съотборниците, ей! Ракия-ракия, ама и виното е от грозде! Не е предателство!

    При това предложение, което не подлежеше на обсъждане, защото все пак беше свързано с опазване драгоценното здраве на капитана на отбора, Мискет веднага притича до кофата и се върна с бутилката. Чевръсто наля в три чаши и разпредели от пицата.

     - Готово! Наздраве! Айде, сега с това вино, друг път направо пием по едно Божоле и туй то!

  Тримата отпиха.

 - Бе… какво е това вино… киселей май! – констатира Пешо.

 -  На мен пък ми сладни,  не е хубаво! – сбърчи нос Тишо.

    - Нещо му липсва, нещо му липсва… - взе да премлясва с уста Мискета и като отпи още една глътка, даде крайната оценка: - Не струва! Ама като сме го отворили, да го изпием, да не обидим хората. Пък после може и водка да им върнем. Или от грозданката, да видят що е това истинско и качествено пиене! Айде, наздраве за Божолето!

  Може да се каже, че със зор, но тримата изпразниха бутилката.

  Късно след обед младото семейство, които всъщност бяха приятелите на сина на Мискета, се върнаха от разходка. Караха нещо като меден месец и доколкото се разбра, пътували насам-натам, та да си били създали приятни спомени. Поздравиха свойски тримцата и питаха дали им се услажда пиенето.

  Жената се усмихна приветливо, а мъжът попита любезно:

  - Извинете, в кофата бях оставил една бутилка вино? Да знаете къде е?

  - А, онзи киселяк ли? – отвърна Пешо.

     - Сладнеше бе, не беше превряло! – поправи го Тишо.

  - Не се ядосвай, брат! Пешо, нали е капитан на отбора ни,  се оплака, че имал само един черен дроб и трябвало да намали концентрата, та го изпихме. Ама не струваше! Ще те компенсираме с водка, ракия, каквото кажеш! Един вид, ти си на далавера! – внесе яснота в ситуацията Мискета.

  - Няма как да ме компенсирате! Това вино съм го донесъл от Франция. И беше Божоле! Откъде ще ми го намерите тук!

  - Боже мой! Божоле…. - Пешо и Мискета се свлякоха на столовете си. – Това ли било то, Божолето?