Не е грях...!(Втора част) ...
Няколко часа по-късно
Софи се прибра напълно опиянена и по-щастлива от всякога.Щом си влезе вкъщи, се облегна на вратата, усмихната и ухилена както никога. Днес макар, че нищо в нея не се беше променило, тя се чувстваше различна и преобразена, и не само, защото усещаше всяка част от себе си по- изразена и очертана от когато и да било, но и защото беше споделена и изпълнена.Още не можеше да повярва какво и се случваше всичко си беше същото, но света и се е преобърна, защото тя отвори сърцето си за любовта.
-Това е най-прекрасното, най-великото, най-разтърсващото чувство…!-каза тя и отново се засмя.
От около 5 минути насам Тото наблюдаваше поведението на сестра си.Беше се облегнал на стената.Гледаше я хитро и забавно.Той веднага разбра какво се е случило с Софи.Накрая не се сдържа и избухна в луд смях.След това тя го изгледа.Най-после го беше забелязала, най-накрая се беше върнала на земята и разбра какво я очаква.Погледна го виновно и той предположи:
-Не си платила сметките,...нали?-попита я.
-Дам-отговори тя, кратко и просто-Но ако искаш, ще се върна.Не вярвам, че са затворили-продължи тя в опит да го умилостиви.
-Сестра ми, знаеш ли колко е часът?-зададе и той този въпрос, опитвайки се да я ступа и тя да се усети.
-Не, както винаги!Защо,колко трябва да е?-отговори му тя, за да си го върне.При тази ситуация двамата се засмяха.Той се приближи до нея и тя го прегърна.След тази прегръдка, той отново се усмихна хитро и ехидно.
-Сега, вече ме разбираш, нали?В смисъл, знаеш какво ми се случва и на мен?Нещата не са толкова прости.-закачи се той-Часовникът показва, че е 20ч.
В отговор Софи му хвърли онзи страшен и предупредителен поглед.След тази дързост от негова страна той се приготви на старта, а тя го подгони.Гонеха се в продължение на 10мин и обиколиха цялата къща поне 5 пъти.Накрая се спряха в кухнята, защото тя го хвана и не само това-Събори го на земята и после се отзова на въпроса му с думи:
-Дам мъник, разбирам те сега,...повече от всякога, но доста пъти нещата се оказват по-прости от колкото някога си предполагал...много прости...- и му разказа какво се случи днес с нея.
Половин час по късно
След като ги слушаше през последните 15 мин, мама Мария ги прекъсна със строг, но и весел тон:
-Добре, виждам ви че сте доволни и колко добре си прекарвате, ама все пак смятате ли да ми помогнете малко и да сервирате масата.Вече е време за вечеря, не мислите ли ?!
При това и тримата се погледнаха, засмяха се и се захванаха за работа.
Малко по-късно по време на вечеря
Мама Мария си зададе въпросът на въпросите:
-И все пак, отново ще отбележа-радвам се за вас, но някой сети ли...искам да кажа..., Антонио, сине мой, сети ли се отидеш и да платиш сметките най-накрая?-погледна го страшно.
-Сестра ми е виновна!-веднага я посочи той, в целта си да се измъкне от майчиния гняв.
-Разбира се, че аз съм виновна ...мамо, както винаги, но този път мъникът има известно право да ме уличи.Аз му обещах да го направя, но...нещата се стекоха по различен начин-защити тя, себе си и него.Това накара майка им да се усмихне горделиво и най-накрая открито да ги разпита, защо са толкова доволни.
По късно същата вечер
Семейството туко що беше раздигнало масата и всеки трябваше да се оттегли в стаята, когато някой почука на вратата и удари звънеца.Всички се спогледаха недоумяващо”Кой може да е в този късен час за посещения..”.Софи отиде да отвори вратата и като видя кой стоеше пред нея се усмихна-беше Мишел-най-добрата и приятелка.Двете се прегърнаха и Софи я покани да влезе с думите:
-Влизай, скъпа моя приятелко,...имам толкова много да ти разказвам...!
-Знам, нали за това съм тук!-каза Мишел, Софи я погледна неразбиращо и тя изясни ситуацията-Целият град те е видял да се разхождаш под ръка с някакъв красавец....и предполагам днес сте се запознали, иначе аз щях да знам!...Нали така?!А ти си прекарала целият следобед с него, ходили сте на кафе, на кино.., навсякъде...постоянно сте се прегръщали.София,какво се случва...?!!
Приятелката на Мишел се засмя от сърце и каза, възмущавайки се:
-Но, не мога...ама как е възможно хората в този град да са такива клюкари!...Не е истина.., хайде с мен горе..., макар че вече знаеш почти всичко.
В този миг двете се затичаха нагоре.
След известно време в стаята на Софи:
-Радвам се за теб, приятелко!Поздравления!....Уау....това което ти се е случило,...наистина е страхотно!...Остави ме без думи!-отсече развълнувано Мишел, а след това прегърна приятелката си.
В този момент обаче се чу шум отвън.Все едно, че нещо или някой чукаше на прозореца.Двете се спогледаха.Софи отиде до прозореца и надникна, след това се прибра и изкрещя от кеф и радост:
-Той е,Той е,Той е.....!!!-щом чу тази новина Мишел веднага се изправи и каза на Софи, която все още подскачаше:
-Ама, ти?!Какво чакаш?!Бързо се покажи пак...или на твое място, аз...бих слязла долу...бързо, реагирай....!
Няколко минути след това
Двете препрочитаха бележката, която Себас даде Софи.Ето, какво гласеше тя:
„О букнали огньове,
които озаряват
до дъно пещерите на душата,
дълбоки и сурови,
и милия даряват
със топлота и благост непозната!
Как ласкав и спокоен
пробуждаш мойто лоно,
където само ти живееш тайно!
Домогването твое
любовно, благосклонно
изпълва ме със щастие безкрайно. „
(Сан Хуан де ла Круз)
Пс:Не знам, къде се криеше досега и защо ме избягваше?Но...обичам те, хубаво момиче и това, което чувствам към теб е по-силно от всичко и затова завинаги ще те прегърна...
...Следва продължение...
© Лили Вълчева All rights reserved.
А, за да разбереш кое е истина и кое не, трябва да прочетеш