Глава XII
Пролетното слънце блещукаше в обемните надписи на "BluEfficiency" Ltd. В огледалните прозорци на последния етаж се отразяваше почти целият градски силует на високите, новостроящи се сгради на булевард "България" в близост до "Околовръстен път".
Огнян тъкмо беше излязъл от банята, когато чу телефонът си да звъни от нощното шкафче на спалнята. Понеделник сутрин. Нямаше още 8:00 ч. Явно беше спешно.
Звънеше Ирина, неговата персонална асистентка. Работеше с нея от две години, но тя продължаваше да говори на "вие" с него. Такъв беше етикетът в компанията, но Огнян не винаги го спазваше, особено рано сутрин , преди кафе...
- г-н Бойчев, добро утро. Извинете ме за ранния час. Писах ви мейл, след това и на вайбър. Не ми отговорихте и затова си позволих да ви звънна.
- Да Ирина, добре. Не е проблем. За какво става въпрос?
- Всъщност важните неща за момента са две. Едното е публикация онлайн от "Капитал" от вчерашната презентация, публикувани са и снимки, изпратих линк да погледнете.
- ...