Глава XVIII
Калина се взираше през прозореца към улицата. Навън беше тъмно. Виждаха се само фаровете на преминаващите коли на фона на приглушеното улично осветление. Отмести се за момент, но остана все така с гръб към стаята. Ситуацията беше изключително неловка. На трапезарната маса леко по диагонал от нея седеше Огнян Бойчев с кафе и чаша вода пред него. Минаваше 20:00 ч. Станимир все още го нямаше. Калина едва бе разменила няколко думи с госта си след което за себе си изпита страхотно неудобство. В този час би следвало поканата да е свързана и с вечеря, но тя не можеше да се отърси от проблемните мисли, за да сложи учтивата си усмивка...
Лора беше в стаята си и учеше. Огнян дойде в 19:55 ч. Двете го посрещнаха, Лора видимо притеснено му направи кафе и побърза да се скрие под претекст, че има да чете. Калина не направи опит да я спре. ... Някак си Станимир ѝ дължеше поне това. Да изпълни бащинската си роля. Премяташе нервно телефона между ръцете си и се опитваше да намери думи, за да ...