Глава II
Беше ранен следобед. Лора седеше небрежно протегната на едно меко кресло на терасата. Със зареян поглед гледаше раззелененият склон на Витоша. Но мислите и бяха другаде...
Изпитваше неистово желание да му звънне, но имаше табута в това число съпруга с 2 деца.
Оххх не искаше да мисли за тях по възможност никога. Наистина се беше влюбила в него и ставаше все по-силно от ден на ден и все по-обсебващо.
Улисана в мисли и неясни спомени от изминалата нощ изобщо не долови кога до нея се изправи майка и. Почти забрави, че в събота в аптеката дежури Зоя, колежката на майка и. Внезапно неудобство скова гласът и. Инстинктивно понечи да стане, но остана на място и се усмихна засмуквайки сламката с горещо какао. И за двете близостта не беше много комфортна. Лора се опита да стопи леда.
— Знаеш ли, реших вече, за роклята.
— Така ли, наистина? Лилавата? С откритите рамене?
— Да, със сребърни сандали.
— Страхотно, а косата?
— Мисля да бъде на опашка, не искам нищо претруфено.
— А Калоян, ще и ...