Глава II
Беше ранен следобед. Лора седеше небрежно протегната на едно меко кресло на терасата. Със зареян поглед гледаше раззелененият склон на Витоша. Но мислите и бяха другаде...
Изпитваше неистово желание да му звънне, но имаше табута в това число съпруга с 2 деца.
Оххх не искаше да мисли за тях по възможност никога. Наистина се беше влюбила в него и ставаше все по-силно от ден на ден и все по-обсебващо.
Улисана в мисли и неясни спомени от изминалата нощ изобщо не долови кога до нея се изправи майка и. Почти забрави, че в събота в аптеката дежури Зоя, колежката на майка и. Внезапно неудобство скова гласът и. Инстинктивно понечи да стане, но остана на място и се усмихна засмуквайки сламката с горещо какао. И за двете близостта не беше много комфортна. Лора се опита да стопи леда.
— Знаеш ли, реших вече, за роклята.
— Така ли, наистина? Лилавата? С откритите рамене?
— Да, със сребърни сандали.
— Страхотно, а косата?
— Мисля да бъде на опашка, не искам нищо претруфено.
— А Калоян, ще има ли лилава тема в костюма? Ще бъде жестоко.
— Още не съм говорила с него... за тоалета. След неловко мълчание Калина продължи да кръжи около горещата точка.
— Знаеш ли срещнах майка му миналата седмица. Дойде за нещо в аптеката. Каза ми, че Калоян се е променил в последно време, станал по затворен и не се усмихвал. Ти забелязала ли си го това? Ще ми разкажеш ли какво става между вас двамата?
— Всичко е наред мамо. Калоян е добре. Мисля че е объркан по отношение на кандидатстването. И с мен не споделя особено много!
— Сигурна ли си? Не е идвал у дома от февруари. Преди не можех да ви разкача, за да сервирам обяда.
— Да, добре е.
Лора вече се задушаваше от тази тема. Опита се да измисли нещо, за да заведе разговора в друга посока, но мозъкът и отказваше да функционира.
— Лора, кажи ми какво става? Разделихте ли се? Хайде защо ме гледаш така?
— Да. Мамо, вече сме само приятели.
— Какво? Лора ти ли го реши?
— И двамата...
— Искаш ли да ми разкажеш?
— Няма нищо особено мамо. Просто си омръзнахме.
Докато изричаше тези думи в главата на Лора нахлу споменът за татуираната ръка на Калоян и увековечаващият надпис. По дяволите всичко се заплиташе. Пое дъх с намерение да изрече някаква тривиална глупост, но точно тогава телефона иззвъня, на майка и слава богу. Калина погледна изпитателно дъщеря си и отиде да вземе телефона си.
Зарадвана от моментното спасение Лора чуваше откъслечно разговорът на майка си, вероятно Зоя се консултираше. Беше в аптеката само от два месеца, симпатична, стройна, но изключително притеснителна млада жена.
Лора се помоли разговорът да се проточи. Имаше нужда от няколко минути да си поеме въздух и да реши как да пресече любопитството на майка си. Замисли се. Трябваше да се види и с Калоян. Може би още днес. Тази история с татуировката вече изглеждаше притеснително.
Погледна настрани за секунда и видя спасението - белите слушалки на айфона седяха на масичката до какаото. Протегна ръка към тях и в главата и се върна картината отпреди 2 месеца, рожденият и ден. Татко и дойде с кутията на чисто новия "айфон 7", Лора беше на седмото небе.
Сега обаче забивайки слушалките в ушите си до болка, Лора трябваше да се справи с още една ситуация OMEGA, за която вчера излъга толкова скорострелно, че и сама не си повярва...
Майка и и баща и бяха разделени от около 5 години. За Лора бяха векове. Майка и изглежда все още не беше го преживяла. Калина отслабна, боядиса косата си – руса, после, слава богу, успокои тоналността до лешниково. Сега изглеждаше добре, но всичко, което и напомняше за Стани (Станимир), я караше да извръща спонтанно глава. Музиката се разля в ушите и, Лора нямаше време да подбира и пусна някаква плейлиста, която си направи още на първия ден в телефона. Сега вече имаше някаква причина да се усамоти. Майка и остави телефона си доближи се до нея, погледна я изпитателно, но не се настани на терасата. Влезе навътре и Лора въздъхна облекчено. Рояк мисли нахлуха като порой в главата и. Огнян....Калоян...., баща и, всичко беше надолу с главата. Вече почти не чуваше музиката. Всъщност чуваше съвсем друга музика... Беше в стегнатата прегръдка на Огнян, танцуваха, когато ненадейно той я дръпна и притисна към себе си. Беше божествено да го усети толкова близо до себе си, за миг се смути, но той не я остави да се чувства неудобно... отново впи устни в нейните, докато не и се подкосиха краката. Сега вече наистина беше щастлива, че я придържа плътно, убедена беше, че ще се строполи. Огнян я поведе към сепарето им и тогава Лора видя изкривената физиономия на едната от танцьорките, с която се забавляваше Богомил. Може би Лора ги дразнеше, неистово тези момичета. Опита се да върне мислите си към Огнян, но тогава телефонът и иззвъня с такава сила в ушите и, че направо я разлюля. Векове минаха докато успокои дишането си "Виолета". Благодари на Господ, че майка и е надалеч свали слушалките и вдигна телефона.
Пискливият глас на Виолета прозвуча светкавично.
— Бейб, идваш ли? Нали се разбрахме за 12:30 в Jimmy's обличаш ли се?
Лора се сепна при тази мисъл. Изобщо беше забравила за Вили.
— Вили, ох знаеш ли, не спах добре. Ще ме изчакаш ли? Идвам. Извинявай.
Неловко мълчание последва.
— Да, да бейб. Тук сме със Стаси. Чакаме те.
Лора затвори телефона озърна се и скочи от креслото. Взе какаото и телефона със слушалките и изчезна в стаята си. Трябваше и нещо семпло и бързо, да стои добре. Сложи тесни дънки и една бяла тениска. Погледна се. Изглеждаше бледа и уморена. Охх, не можеше да иде така. Виолета щеше да я разкъса, но още по-зле Стаси беше красавицата на Гимназията, в нейно присъствие винаги се чустваше неловко. Огледа се за нещо подходящо и съзря ярко червената си прилепнала блуза "GUESS" от Калоян. Страхотното и деколте винаги събираше погледите. Нямаше време да мисли. Сложи я за секунда. Нещата изглеждаха различно, цветът на лицето и се промени. Взе очната линия и с оттренирани движения нанесе две безупречни линии над горните клепачи. Имаше прекрасни мигли, гъсти и черни, не ползваше спирала дори. Сложи бледорозов гланц на устните. Вече беше друго. От огледалото я гледаха огромни черни очи и присвити, ужасно секси устни. Какво ли щеше да каже Огнян сега?
Изхвърча като стрела към кухнята с празната чаша какао. Слава богу, майка ѝ беше влязла в банята. Сложи си любимото "Cerruti 1881" скъсваха я от упреци, че е ретро, но тя го обожаваше. Почука на вратата на банята. Майка ѝ не я чу. Замисли се за секунда и докато пъхаше телефона и протмонето в раницата си влетя без предупреждение в стаята на Игор. Той почти подскочи от стола пред компютъра си. Опита се да каже нещо, но Лора го изпревари.
— Игор кажи на майка, че съм навън със Стаси и Виолета. Ще се върна за вечеря. Чао.
Затръшна вратата. Погледна се още веднъж в цял ръст в огледалото. Какво пък толкова, Стаси имаше леко криви крака, с какво ги подлудяваше?
Излезе навън, слънцето беше доста силно за април, но и беше добре с късото кожено яке. Сложи очилата и се затича към Jimmy's, беше на четири пресечки от дома им. Пред входа се спря, за да си поеме дъх. Бръкна в раничката си и извади скъпия часовник. Постави го. Той леко се подаваше изпод ръкава на якето. Оправи разпиляната си коса и влезе вътре. В този час все още не беше много препълнено. Видя ги в дъното, Вили махаше с ръка. Целунаха се, целуна и Стаси, като не откъсваше очи от прекрасната и зелена рокля, впита в красивото и тяло. Не можеше да отрече, беше много секси.
— "УАУ" убийствено изглеждате момичета. Стаси едва сдържа усмивката си, а Виолета почти не я чу.
— Хайде сега разказвай. Изкрещя почти Вили.
— Какво, какво да разказвам? Гледаше я с укор. Изобщо нямаше намерение да говори пред Стаси за никое от увлеченията си. Е поне не и за последното.
Свали якето си, Стаси веднага заби поглед в блузата и, а Виолета изпищя, запуши устата си и хвана с две ръце китката с часовника.
— Какво,... какво е това, Лора жесток е. Дай, може ли?
Лора свали часовникът и и го подаде. Стаси гледаше безмълвно, даже май се опитваше да се усмихне. Затова не обичаше да е около нея. Въпреки очевидната си красота Стаси беше изтъкана от комплекси.
Сервитьорът, който се беше доближил неусетно, стоеше и гледаше в захлас момичетата, изобщо не бързаше да си тръгне.
Лора се възползва от ситуацията, погледна го с дълбоките си очи, усмихна му се широко, искрено се забавляваше от въздействието си върху мъжете.
Момчето отвори уста, за да каже нещо, но звънкият глас на Лора, която вече беше в стихията си, го прекъсна.
— Какво би направил за мен днес? Виктор?
Прочете името от баджа му.
— Здравейте момичета - учудващо и за самия себе си изрече той. Лора не спираше да го гледа замаяно в очите и да се радва на смущението, което предизвиква у него.
— Добре Виктор, за мен айриш кафе и минерална вода. Лора се загледа във вече празните чаши на останалите момичета, часовникът показваше почти 2 ч.
— А за вас момичета? "Извинявайте, че толкова много се забавих", каза тя и не можа да не забележи пронизващия поглед на Виолета. Обърна се към Стаси, която се опитваше да се хареса на стърчащият неловко Виктор.
— За мен една "кола" - каза Виолета.
— За мен нищо, благодаря - добави Стаси.
Виктор се оттегли с облекчение. От бара имаше възможност да ги наблюдава, без да се чуства под прицел.
— Срещнах Стаси пред спирката пред нас - почуства за необходимо да добави Виолета, която все още държеше OMEGA-та в ръката си.
Протегна се и я постави обратно на ръката на Лора. Стаси мълчеше и се загледа в телефона си.
— Хей момичета, показах ли ви роклята ми?
Стаси протегна ръка и показа на телефона си убийствено красива зелена рокля. Изглежда наистина имаше сериозни комплекси. Вероятно беше получила комплимент за този цвят, някога, и сега определено започваше да и действа обсебващо. Лора се замисли с колко зелени дрехи беше виждала Стаси. Вили издърпа телефона и се възхити шумно.
— Господи, Стаси, ще им спреш дъха. Майко мила, виж докъде стига деколтето.
Уверена усмивка промени лицето на Стаси. Тя имаше прекрасни, обли и доста едри гърди. Инстинктивно и Лора се загледа натам. Приближилият се като сянка Виктор също попадна в тази драма и побърза да остави питиетата. По всичко изглежда беше забравил пърхащия поглед на Лора и се взираше в апетитните форми на Стаси.
Това разсея бдителността на всички, последва забавен смях, от който Виктор побърза да се изнесе.
Момичетата се хилеха шумно и разглеждаха разни снимки във фейсбук. Дори Стаси се поотпусна и започна да коментира, като не спираше да се озърта за погледа на срамежливия Виктор. Телефонът и звънна в ръцете на Виолета. Беше Явор, техният съученик и настоящо гадже на Стаси. Тя вдигна и зарадвано му отговори. После се обърна леко встрани, изглежда вярваше, че така разговорът и не се чува. Вили и Лора доближиха глави над айфона. Лора разтвори смс-а от Калоян и показа снимката на Вили. Едвам я удържа да не извика, стисна силно пръстите на ръката и. Сега вече Вили гледаше малко тъжно. Лора отдавна таеше подозрения, че Вили тайно е влюбена в Калоян. Може би скоро щеше да се разбере. И двете останаха безмълвни за момент. Стаси все още говореше с Явор, но и не спираше да се оглежда. Вайбърът на Лора изжужа и на дисплея се яви:
"Красавице, наспа ли се?"
Огнян Блуефишънси
Лора издърпа телефона си от ръцете на опулената Вили и и направи знак с ръка да мълчи.
И двете се облегнаха на меките седалки, Лора впери поглед в съобщението и се замисли 24 часа назад във времето. Харесваше и да се връща стотици пъти натам. Божествено. Тези мисли обръщаха стомаха и, караха я да потръпва. Вили все още я наблюдаваше с укор, но с крайчеца на окото си, докато Стаси бе изяло погълната в разговора си. Вили допи колата си, погледна още веднъж отнесените си приятелки и на свой ред се замисли, може би за Калоян...
После се сети за краткият разговор от предната вечер с Лора. Тогава тя я помоли да каже пред майка и, че са заедно, навън и без много обяснения, само краткото - "знаеш какво да правиш, ще се видим утре в Jimmy's 12:30, ОК?" и затръшна телефона...
© Весела Маркова Все права защищены