29 июл. 2017 г., 09:42

 "Не ме съдете" 2 

  Проза » Повести и романы
1779 2 3
Произведение от няколко части « към първа част
10 мин за четене
Глава II
Беше ранен следобед. Лора седеше небрежно протегната на едно меко кресло на терасата. Със зареян поглед гледаше раззелененият склон на Витоша. Но мислите и бяха другаде...
Изпитваше неистово желание да му звънне, но имаше табута в това число съпруга с 2 деца.
Оххх не искаше да мисли за тях по възможност никога. Наистина се беше влюбила в него и ставаше все по-силно от ден на ден и все по-обсебващо.
Улисана в мисли и неясни спомени от изминалата нощ изобщо не долови кога до нея се изправи майка и. Почти забрави, че в събота в аптеката дежури Зоя, колежката на майка и. Внезапно неудобство скова гласът и. Инстинктивно понечи да стане, но остана на място и се усмихна засмуквайки сламката с горещо какао. И за двете близостта не беше много комфортна. Лора се опита да стопи леда.
— Знаеш ли, реших вече, за роклята.
— Така ли, наистина? Лилавата? С откритите рамене?
— Да, със сребърни сандали.
— Страхотно, а косата?
— Мисля да бъде на опашка, не искам нищо претруфено.
— А Калоян, ще и ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» следваща част...

© Весела Маркова Все права защищены

Предложения
: ??:??