разхождаш се из парадокси и винаги си влюбен в друга.
говориш за очите ù, усмивката, а аз стискам зъби.
нося се все по облаци или по течна лава.
с теб нищо никога не е в средата.
и градини от люляци няма да ми помогнат,
защото виждам как ме гледаш.
аз вече знам.
няма го желанието, прикрито с тънък слой горчиво отричане.
не ти светят очите. водят те другаде.
аз съм отделен свят.
пълен с бесове и демони.
и черно е.
и мътно.
любовта тук е утайка.
не съществува разгорещено събличане.
няма пара.
нито обичане.
тук леглото е самотно.
чаршафите студени.
сърцето празно.
чува се ехо.
разхождаш се из парадокси.
садиш цветя в душата ми,
които после не докосваш.
и те... умират.
толкоз.
колко просто.
© Мия Марс All rights reserved.