разхождаш се из парадокси и винаги си влюбен в друга.

говориш за очите ù, усмивката, а аз стискам зъби.

нося се все по облаци или по течна лава.

с теб нищо никога не е в средата.

и градини от люляци няма да ми помогнат,

защото виждам как ме гледаш.

аз вече знам.

няма го желанието, прикрито с тънък слой горчиво отричане.

не ти светят очите. водят те другаде.

аз съм отделен свят.

пълен с бесове и демони.

и черно е.

и мътно.

любовта тук е утайка.

не съществува разгорещено събличане.

няма пара.

нито обичане.

тук леглото е самотно.

чаршафите студени.

сърцето празно.

чува се ехо.

разхождаш се из парадокси.

садиш цветя в душата ми,

които после не докосваш.

и те... умират.

толкоз.

колко просто.