Не поглеждай назад
Пролетта носеше красотата на новия живот, чувството на безметежност и усещането за щастие, тя събуждаше очарование в душата ѝ. Мисълта, че може да започне живота отново, да се усмихва и да бъде щастлива, ѝ носеше така желаното спокойствие и увереност. Все пак нищо не е толкова лошо, колкото изглежда понякога. Напротив, носи обрати и осъществява желания.
В този ред на мисли Лена изглеждаше щастлива и доволна от себе си, относително бързо преодоля раздялата и въпреки някои негативни мисли, които атакуваха съзнанието ѝ от време на време, чувстваше онова радостно усещане, което всяка пролет носи.
Вече наближаваше Покрития мост, когато го срещна. Не беше се променил. Все същият – добре облечен, висок и представителен.
–Здравей, как си? – попита неуверено той.
И има очи да пита.
–Добре! А ти?
–Разделихме се с Габриела.
Значи имало възмездие – със задоволство си помисли Лена и лицемерно възкликна:
–Така ли? Съжалявам!
Напълно си го заслужаваха, щастието им бе изградено за с ...