Небе за всички
Бях на гости на един приятел, когато получих съобщение на телефона си. Беше за уговорен час на Централна гара. С подателя на съобщението се бяхме организирали да посетим авиоизложението в Пловдив “Небе за всички” и уговорката бе за сутрешния влак в шест и петнайсет. Няколко месеца преди това събирах групичка познати и приятели, с които да отидем, но от всички поканени само едно момиче след доста уговорки се съгласи. Предстоеше й курсова работа по специалността и това, както казваше тя, бе една добра възможност за материали по проекта. Така щяхме с един куршум да ударим два заека. Хем тя да събере нужния снимков материал, хем аз да се запозная с различни самолети и да видя някои демонстрации. Пък и от друга страна тя много искаше да се качи на самолет. Разбирах защо много хора отказаха да дойдат. Все пак авиацията не е лъжица за всяка уста. Много хора не могат да разберат това най-грубо казано, увлечение, а и има хора, които се страхуват от летене, от височини и от самите ...