Беше тъмно. Погледнах наляво, погледнах надясно – все тъмнина. Странно. Досега не бях попадал в такъв непрогледен мрак. Наистина странно. Имаше му нещо. Изведнъж се усетих, че мракът не е точно мрак, защото за по-малко от миг той “светна”. Пак не можех да виждам, но черната прегръдка на тъмнината вече липсваше. Представете си, че се намирате надълбоко в тъмна пещера и нямате средство за осветяване. Сега си представете, че вместо типичната гледка, тоест нулева видимост, чернотата е оцветена в светлокафяво, клонящо към бяло. Това виждах аз.
В крайна сметка разбрах какъв е проблемът и просто си отворих очите. Бях се разпльокал като смачкано желе на една пейка. Първото, което забелязах, са двете ми ръце. В лявата си длан държах една хартийка, сгъната на четири. Не знаех какво е и затова понечих да я разгъна и прочета. Пишеше “Вие сте номер 455”. Какво, по дяволите, означаваше това? Къде съм? Да не би някой да си играе игрички с мен? Отново реших да се огледам след малкия инцидент с мрака. ...