Тъмнината пронизана е от смеха ти. С бавни стъпки отдалечавм се аз. Всяка следваща крачка я правя все по-бавно и по бавно, защото наближавам граничната линия, а ти не ме спираш. Искам да извикаш моето име, искам да крещиш да остана. А ти просто се смееш. Какво направих за да бъдеш така весел на раздяла? Може би любовта ми беше така смешна, че ти ме гледаш и се подиграваш с нея. Може би обичта, която ти давах всеки ден, беше смешна или може би моята душа която ти подарих, е причината за твоята ехидна усмивка. Не разбираш, нали? Не ме оставяй без отговор. Аз искам да си тръгна. Виждам колко студен си, но аз искам да знам какво да кажа на себе си, за да продължа. Не, няма да крешя по улицата колко те мразя и няма да лъжа никой, че съм те забравила. Ти разголи моята душа пред целия народ. Всеси твой звук, който излизаше от устата ти, докато се смееше, ме наръгваше с нож. Всеки ден все повече и повече. Улиците ми се виждаха безкрайни, а пътят за дома - неясен. Бях блудницата на дявола, ти м ...