24.09.2007 г., 22:05 ч.

Небесно спокойствие 

  Проза
771 0 0
3 мин за четене

Тъмнината пронизана е от смеха ти. С бавни стъпки отдалечавм се аз. Всяка следваща крачка я правя все по-бавно и по бавно, защото наближавам граничната линия, а ти не ме спираш. Искам да извикаш моето име, искам да крещиш да остана. А ти просто се смееш. Какво направих за да бъдеш така весел на раздяла? Може би любовта ми беше така смешна, че ти ме гледаш и се подиграваш с нея. Може би обичта, която ти давах всеки ден, беше смешна или може би моята душа която ти подарих, е причината за твоята ехидна усмивка. Не разбираш, нали? Не ме оставяй без отговор. Аз искам да си тръгна. Виждам колко студен си, но аз искам да знам  какво да кажа на себе си, за да продължа. Не, няма да крешя по улицата колко те мразя и няма да лъжа никой, че съм те забравила. Ти разголи моята душа пред целия народ. Всеси твой звук, който излизаше от устата ти, докато се смееше,  ме наръгваше с нож. Всеки ден все повече и повече. Улиците ми се виждаха безкрайни, а пътят за дома - неясен. Бях блудницата на дявола, ти ми помогна да бъда жената-дявол, убийца на души, сега бях твоето копие. Страст и мъст, любов и омраза, огън и вода се сливаха в мен. Издигах се по-високо и по-високо от див екстаз. За първи път почувствах това усещане. Половината в мен крещеше, че иска още и още, а другата да спра, че не това е  правилно. Имах избор да бъде като теб - серийна убийа на души и колекционер на разбита сърца или да отворя очите си отново за светлината, любовта и доверието, които познавах преди теб.

        Така царствен, така величествен - отново пред мен. Твоето тяло, което преди ме закриляше и вливаше в мен енергия, се издигаше сега пред моите очи като планина. Като пазач на Мефистофел чакаш да чуеш това, за което си дошъл да отведеш моята душа в недрата на ада. Да продам душата, сърцето и ума си на твоя господар. Очите ти бяха като огън: пламъците в тях ми показваха каво ме чака. А аз бях толкова изтощена. От това лутане в тъмнината, от това търсене на щастие сред мъката и от трескавото премисляне на всичко, което се случи, че бях готова да ти се предам. Знаеш ли кое ме подтикваше да го направя? Мисълта, че ти ще бъдеш там и моите очи всеки ден и всяка нощ ще те съзират. Казах ти, че любовта в мен няма да умре, тя само ще ме погуби. Ти не погледна в моите очи и не прочете нито страданието, нито страстта, с която те гледам. Но аз потърсих твоя поглед за последно, преди да кажа това, което искаше да чуеш. Изведнъж прогледнах: ангел дойде при мен и прошепна нежно в моето ухо това, което ме спаси. Очите изведнъж започнаха да излъчват спокойствие и радост. Отдръпнах се назад и хванах ангела за ръка, той ме отведе със себе си, а аз взех най ценното си - Любовта. Сега съм истински щастлива и намерила истинското блаженство. 

      Сигурна съм, че ме помниш. Аз бях единствената, която, под твоята воля живя дълго време, но не направих избора, който очакваше. Знам, че нещо в теб се промени, ако не беше така, нямаше сега да си изгонен от ада и на земята да живееш, и да страдаш от любов, както аз. Аз всеки ден те наблюдавам .Отгоре всичко се вижда по-ясно и по-красиво. Усмихвам ти се и ти помагам да се справиш на земята, защото там е по-трудно, отколкото в ада. И ще те науча да живееш с любов, въпреки болката.

 

 

© Ели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??