14 min reading
Гао Минг вече беше сигурен какво да прави. Усещаше правилния път, който трябваше да следва. Най-важното беше да бъде максимално непредсказуем.
Стъпка по стъпка слизането му в блатото беше неизбежно, но се надяваше да го прецапа. И да се измъкне сух. Зад гърба му бяха стабилни сътрудници, но нещо като че ли липсваше. Нямаше онази свръзка, която да гарантира силата на егрегорния дух и пълната му недоловимост от агентите на мегакорпорацията.
Хао, който отлично беше възприел ролята на Червения кол и беше решил да прояви инициативност. Това беше против заповедите на Гао Минг. Да, точно така. Според предварителната уговорка Хао просто трябваше да преговаря с онези представители на кланове, които можеха да бъдат своеобразен дефлектор при изграждането на егрегорния му дух. Това беше хитро, но още по-болния момент беше, че Гао Минг осъзнато беше тласнал Хао тъкмо към това - иначе казано придържаше се към принципа на хаотичност - но добре пресметната. Искаше да запази цялостта на духа.
Беше забе ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up