Какво представляваше мракът? Беше ли той просто отсъствието на светлина? Не беше ли това един дълбок сън, от който Джиро трябваше да се събуди? Не се ли опитваше Инг Юе да угаси неговото пси-поле? Дали той не беше с душа нешамах, която трябваше да гради и сътворява, но най-вече дали неговият дух си беше на мястото тук на Земята? Дали в него нямаше някакъв странен животински остатък - нещо необяснимо, което го задържаше в това поле на съществуване? Може би някакъде в преражданията нещо се беше изгубило? Или пък беше оцеляло? Временното нулиране на сетивата беше особено важно за възприемане на цялата концепция в това ниво на съзнание. Но Инг Юе не се покриваше напълно с това - той си оставаше невероятно неразгадаем и спокоен - сякаш не просто разполагаше, но дори и си играеше с Вечността и дори я управляваше. Може би просто този свят не устройваше Инг Юе? А дали това не беше просто духовна смърт и въртене в един порочен кръг, а може би Инг Юе беше способен да превключва между световете и ...