Сео Юн беше измъчван от собствените си демони, но някой беше тръгнал по петите на самия Со Сунг. Со Сунг беше садистичен убиец, но никога не беше изпращал в отвъдното някой, който не заслужаваше. И никога не беше нарушавал този свой принцип. Сео Юн беше един от най-умелите гангстери - толкова добре се справяше в новото си амплоа на главен бос на мафията. Имаше нещо странно в цялата работа, свързана със организацията на премахването на Дак Хо - как убийците бяха действали в перфектен синхрон? Как бяха постигнали почти невъзможното? А когато се премахнеше невъзможното, онова, което останеше, колкото и невероятно да изглеждаше, най-вероятно беше истината. Как бяха стигнали там, където никой друг не беше стигнал, тъй като това съвсем не беше първият опит за покушение срещу Дак Хо? Беше имало още няколко през годинитие - и все се бяха оказвали неуспешни. Сео Юн се опитваше да проумее и още нещо - дали самото отдаване на последна почит към Дак Хо нямаше някаква особена символика и мистицизъм ...