Сео Юн беше измъчван от собствените си демони, но някой беше тръгнал по петите на самия Со Сунг. Со Сунг беше садистичен убиец, но никога не беше изпращал в отвъдното някой, който не заслужаваше. И никога не беше нарушавал този свой принцип. Сео Юн беше един от най-умелите гангстери - толкова добре се справяше в новото си амплоа на главен бос на мафията. Имаше нещо странно в цялата работа, свързана със организацията на премахването на Дак Хо - как убийците бяха действали в перфектен синхрон? Как бяха постигнали почти невъзможното? А когато се премахнеше невъзможното, онова, което останеше, колкото и невероятно да изглеждаше, най-вероятно беше истината. Как бяха стигнали там, където никой друг не беше стигнал, тъй като това съвсем не беше първият опит за покушение срещу Дак Хо? Беше имало още няколко през годинитие - и все се бяха оказвали неуспешни. Сео Юн се опитваше да проумее и още нещо - дали самото отдаване на последна почит към Дак Хо нямаше някаква особена символика и мистицизъм - имаше толкова много други членове, които Со Сунг можеше да изпрати - поне от куртоазия. Но в гангстерския свят всички бяха братя по кръв - защото всички споделяха една и съща съдба - тази на пушечно месо, което да бъде изпратено в битка по всяко време. Нямаше и място за съмнение, че Дак Хо още приживе беше организирал доста неща, свързани с подобна ситуация - възможно беше и други убийци да вървяха по петите на Сео Юн - да проучваха навиците му, да следяха храната и напитките му, дори самия му сън. Той знаеше, че ако тези хора бяха изпратени от мегакорпорацията, едва ли имаше огромен шанс да оцелее, но нямаше шанс да се дава без бой - съвсем не.

Приживе Дак Хо му беше казал нещо извънредно интересно:

- Ако нещата опрат до това кой да остане последен, бих искал да си ти, аз живях вече достатъчно, но запомни всички около теб са само бледи копия на аватари и ще получават своята сила според това как ти ги захранваш със собствените си чувства и мисли.

Сео Юн знаеше, че въпреки че се контролираше отлично, Дак Хо беше имал пълното право да говори това и това предупреждение само можеше да бележи развитието на по-нататъшните събития. Сео Юн беше проумял нещо много дълбоко - колкото и да се мъчеше един гангстер да избяга от онова, което беше, най-накрая пак се озоваваше в собствената си задънена улица. Сео Юн съвсем не се опитваше да избегне съдбата си, а само да я забави - колкото можеше, естествено.

Едно беше напълно ясно - Со Сунг беше напуснал Сеул без да се сбогува. Беше уредил нещата си набързо и сякаш никога не беше живял на това място. Сякаш вътрешно в себе си никога не беше искал да бъде там. Сякаш единствената причина да се захване с тази работа беше Дак Хо.

Сео Юн се беше опитал да събере някаква информация за Усмивката и всичко, до което се натъкнеше, говореше само за едно - той беше като ангел на смъртта. Не оставяше следи, действаше максимално професионално и безшумно - беше най-талантливият убиец на Дак Хо. И беше останал без своя ментор - а това никак не беше добре.

Но каква беше физиката на тъгата? Накъде вървеше това изгнило общество, което разчиташе на престъпници като Сео Юн?

Со Сунг беше напуснал Сеул, който беше известен като седалището на Сео Юн и се беше заел да разследва как точно убийците се бяха добрали до Дак Хо - беше успял да намери полицейските сводки - не беше чак толкова трудно. Все още имаше някой и друг длъжник, който работеше като следовател или дознател и имаше да връща услуга на Со Сунг. В крайна сметка този свят беше една сложна система от непрекъснато погасяваше на кармични дългове - освен ако самото съзнание не излезеше в едно по-високо ниво на съществуване? Но имаше и нещо друго - Со Сунг осъзнаваше, че Дак Хо беше живял по ръба прекалено дълго време - беше взел всички възможни мерки, но Алиф явно беше имал повече за губене от самия него.

Со Сунг беше посетил мястото на предполагаемия изстрел - да, онези бяха невероятни професионалисти - нямаше и съмнение. И все пак нещо не се връзваше - ами ако имаше замесен и още някой?

Алиф беше хитър като лисица, която имаше нужда от много специфично поведение, за да оцелее в бързопроменящия се свят на гангстерите.

- Да, има най-вероятно някой, който е имал зъб на Дак Хо и го е изпратил скоропостижно в отвъдния свят, но кой е той? - запита се Со Сунг.

Смъртоносната надпревара щеше да реши кой да живее и кой не - а самото погребение беше формалният повод за временното примирие - само за да избухнеше конкуренцията по оцеляването с пълна сила малко по-късно. Имаше и още нещо - не беше честа практика Дак Хо да минава по този маршрут - Дак Хо се беше изолирал в Имчеон поради простата причина, че беше смятал това място за относително безопасно - нещо като някаква неписана възможност да държи всички фронтове по някакъв начин.

Следователят, с който се срещна Со Сунг, му беше казал следното:

- Изстрелът е направен по начин, който сякаш е говорел на убиеца, че Дак Хо е щял да мине в точно онзи момент. Синхронът е бил толкова перфектен, че е направо нереално как всички тези събитият са се подредили точно по този специфичен начин.

Но Со Сунг ясно осъзнаваше, че нямаше нищо случайно и че истинският виновник за всичко това най-вероятно беше Алиф и той щеше да го пипне, но трябваше да се погрижи и за Чин Хае - той беше сериозна следа, ако убийците бяха решили да се доберат първи до него - Дак Хо му беше поверил някои свои тайни, превръщайки го в свой адепт. Со Сунг знаеше това добре, но искаше да затегне смъртоносната хватка незабележимо покрай Чин Хае преди да го премахне.

Може би Алиф беше използвал така наречената духовна реактивация и беше се опитал да подреди мозайката в собственото си съзнание. Колкото и да мислеше, Со Сунг все повече се убеждаваше, че най-вероятно Алиф беше причинил смъртта на Дак Хо? Но може би имаше и някакъв друг скрит мотив - някаква мръсна тайна, която можеше да му коства главата?

При достигането на така наречената духовна врата, трябваше да се детоксикира епифизната жлеза, която отговаряше именно за тази връзка с астралния свят. Може би Алиф искаше да се презастрахова и по някакъв начин да спаси собствения си дух.

От информацията на дознател Дък Хван, което от корейски език означаваше завръщане към цялостта, той започна бавно да подрежда пъзела около живота на Алиф, а също и на Дак Хо - въпреки че Со Сунг го познаваше отлично, не изключваше да беше пропуснал нещо съществено, което на по-късен етап да се окажеше жизнено важно.

Преди обаче да тръгне по следите на Алиф, а също и да провери бизнесите на Дак Хо в Монголия, където също можеше да излезе нещо, той трябваше да открие и премахне Чин Хае. Знаеше, че най-вероятно се беше покрил някъде и имаше вероятност нещата да загрубеят. Со Сунг също знаеше, че Чин Хае беше отличен боец и нямаше да се даде просто така. Може би Дак Хо му беше доверил някаква тайна лично на самия него и тя също беше важна част от целия пъзел.

Един вид код, който Со Сунг трябваше да разчете, за да можеше да продължи напред и да изпълни своята мисия. Още в древното учение катара, кодовете се разглеждаха като живи същества с развито съзнание и чрез метода на така наречената оптична пинеална индукция можеше да се влезе във някакво взаимодействие с тях. Со Сунг беше усвоил достатъчно Китайско Дао от Дак Хо, за да бъде уверен, че можеше да намери Чин Хае, който най-вероятно знаеше нещо, но искаше да се измъкне.