Елизабет побърза да излезе и да вземе от шкафа в края на коридора още един комплект спално бельо. Все още беше сравнително рано и една-две от другите нови жрици я изгледаха с интерес, но тя се престори, че не го забелязва. Ако не се държеше подозрително, никой нямаше да задава въпроси.
Когато се върна в стаята, завари Сам на крака. Не знаеше дали бе обикалял досега, или пък се бе канил да я търси, но цялото му тяло излъчи облекчение, щом я видя. Едва ли се бе забавила повече от пет минути.
– Определено ти е време да си лягаш. – каза му.
– Къде? – попита я, докато подозрително оглеждаше завивките в ръцете й.
Лизи търпеливо посочи пода.
– Не можем да се съберем и двамата на леглото, помниш ли?
Сам проследи с поглед къде сочи пръста й, след което известно време наблюдаваше и леглото, сякаш опитвайки се да реши дали случайно няма и да успеят да се съберат на него. Накрая явно успя да стигне до извода, че не е възможно, защото се обърна към нея и заключи:
– Права си. Малко е.
– Това ли е ек ...