Имаше си предимства да си в добра компания, мислеше си Чарли. Например, днес двамата с далшира решиха да посетят Майсторът на Кантората, за да си побъбрят за някои важни въпроси, и никой – никой – не им каза да почакат Йерел да ги приеме. Никой не се опита и да залови Флетчър и да получи наградата за главата му, въпреки че мошеникът практически можеше да види мечтите им за дебела кесия сребърни сиглои.
Майсторът довърши изречението, което пишеше – само едно и доста по-бързо, отколкото щеше да направи, ако Чарли стоеше сам пред него. Вдигна поглед от листовете си и преднамерено бавно погледна гостите си, които вече се бяха настанили без покана на столовете пред бюрото му. Флетчър дори си беше домъкнал своето трикрако столче.
– На какво дължа честта далширът да ме посети, и то в толкова… необичайна компания? – попита Йерел.
Чарли си пое дъх да отвърне, но Тамеш свали пръстена и го задържа между палеца и показалеца си на нивото на очите на Майстора.
– Това.
Флетчър въздъхна и се отпусна н ...