Недосвареният паток и... последствията от това.
Ако кажа, че ние с моите приятели в гимназията кротко си учехме и нищо друго не сме правили, веднага съм излъгал. Щуротиите ни бяха безчет.
Спомням си как веднъж през зимата, се събрахме в нашата квартира да поиграем карти. Играта обаче не вървеше, защото бяхме гладни като вълци, а нямаше даже и коричка хляб. По едно време, моят съквартирант Въльо (“Шилото”) каза:
“Абе какво стърчим тук като жалони в пълно бездействие, коремите ни къркат като кречетала, а не вземем да излезем и да намерим някоя птица.”
“Браво, Шило! Толкова си прав, че ми е трудно да повярвам. Днес като идвах насам, минах покрай дерето и видях къде легна цяло ято огромни патки. Колко му е да свием един паток и да го тикнем в голямата тенджера.”, обади се Трифон (“Туню”).
“Ами тогава какво се мотаем още тук, та не тръгваме?”, попита Руси (“Звяра”) и стана.
Другите също наскачахме и след минута, вече облечени, поехме след Туню, който ни поведе към мястото. Беше полунощ, так ...