1 min reading
Не ми харесва кабинетът ти. Тъмен е и мирише на мухъл.
Знам, че го избрахте, защото е на пъпа на София, ама човек като влезе в него, и му става мрачно и неуютно. Сигурно от надвисналия балкон от горния етаж. Или от буйната растителност пред прозореца. Само един от трима ви пуши, а въздуха - с нож да го режеш. Никога ли не проветрявате? И тези решетки на прозорците. Да, знам, да не ви отмъкнат компютъра и ксерокса. Ама все пак... А и тоалетната... Защо не си назначите чистачка? Отвратително.
И мебелите не ми харесват - гарнитура от черна изкуствена кожа, като че ли сте я взели бракувана от някое учреждение. Имам чувството, че попадам на разпит в полицейско управление. Питаш как се оправям без теб. Отговорите ми стискат гърлото и съм няма, няма... И мен ме няма тук. Само тялото ми е дошло. Да ти иска наема. От онзи, нашия апартамент, в който така и не живеем.
Заключваш. Какво? Няма да отваряш, ако дойдат клиенти? Постилаш си якето на дивана. Започваш да ме целуваш. Няма къде да избягам. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up