Скъпи татко, пиша ти последното кърваво писмо, което така и нямах силата да ти дам да прочетеш. Сега поне си имам оправдание за това, защото теб вече те няма. Да, онази сила, наречена съдба, беше благосклонна към теб и не те остави да се мъчиш. Надявам се да си на по-добро място, макар че никога не беше бащата, който трябваше да бъдеш. Ти беше моята муза, ти ме прекара през ада, но ме направи силна. Ако не беше ти, никога нямаше да имам мечти, никога нямаше да ценя красивото от изкуственото и щях да бъда просто една лигла без никакви цели. Твоята омраза ме превърна в човека, който съм сега, силен и неудържим, показа ми грешки, които никога не трябва да допускам. Благодаря ти, прощавам ти за всичко.

  През целия си живот ти беше с приятелите си, а те са добре, искат си нещата обратно, бързо те прежалиха, че чак започнаха да  си търсят стари борчове. Докато беше жив, не можа да помогнеш на семейството си, но сега като те няма, ние ще си помогнем сами. Ще ти бъда вечно благодарна за това, което постигна, а именно старата кръчма, която струва пари. Ще я продадем и най-накрая ще мога да си осигуря мечтаната нова страница в живота ми.  Още веднъж благодаря, ти ще направиш много за мен. Радвам се, че поне веднъж ще усетя нещо повече от баща си освен борчове. Жалкото е само едно, че не можа да ме видиш как успявам, а повярвай ми, татко, аз ще успея, само заради мъките, през които прекара семейството ми и заради мъртвата ми сестра и брат, заради тези, които седяха плътно до мен, аз ще успея.

  Сбогом, татко, почивай в мир. Искрено твоя дъщеря.