Скъпи татко, пиша ти последното кърваво писмо, което така и нямах силата да ти дам да прочетеш. Сега поне си имам оправдание за това, защото теб вече те няма. Да, онази сила, наречена съдба, беше благосклонна към теб и не те остави да се мъчиш. Надявам се да си на по-добро място, макар че никога не беше бащата, който трябваше да бъдеш. Ти беше моята муза, ти ме прекара през ада, но ме направи силна. Ако не беше ти, никога нямаше да имам мечти, никога нямаше да ценя красивото от изкуственото и щях да бъда просто една лигла без никакви цели. Твоята омраза ме превърна в човека, който съм сега, силен и неудържим, показа ми грешки, които никога не трябва да допускам. Благодаря ти, прощавам ти за всичко.
През целия си живот ти беше с приятелите си, а те са добре, искат си нещата обратно, бързо те прежалиха, че чак започнаха да си търсят стари борчове. Докато беше жив, не можа да помогнеш на семейството си, но сега като те няма, ние ще си помогнем сами. Ще ти бъда вечно благодарна за това, ко ...