4 min reading
В ранното утро будилникът пропя ужасната си песен от съседната стая и Габриела ококори зелените си очи в тъмната стая. Последният ù спомен за хубаво наспиване беше преди около 1 година - когато все още беше здрава...
От 40 минути стоеше, забила поглед в тъмното пространство пред нея, но времето в главата ù се пилееше, губеше се, тя изживяваше всичко в мигове, а не в минути, нито в часове. Внезапно скочи от леглото и за няколко секунди изтича в другата стая. Там майка ù вече бе приготвила черното си кафе и жадно посръбваше на кухненската масичка.
- Добро утро, слънчице! - каза майка ù с мек и топъл глас, от който струеше безбожно много любов и преданост.
- А-Н-Д-Ж-Е-Л-А! - изкрещя на пресекулки 13 годишното момиченце. Така го извика, сякаш говореше на свой далечен роднина, на някой, много по-непознат от собствената ù майка. Пискливият ù глас отекна в тихата стаичка и образува напрегнати вибрации.
- Искаш ли закуска? - каза усмихнато Анджела, като погледна към топлите кифлички, които сто ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up