Гледах сивата пелена на облаците и ми се искаше да изчезна в тях. Да се превърна в малка прашинка… далече от света, от проблемите, от смъртта, от хората, от полицията, от всичко… До гуша бях уморен… Тези налудничави мисли ме омайваха, но изчезнаха в мига, когато самолетът се приземи плавно на летището. Хората заслизаха, а аз не бързах. Мотаех се и бавно се придвижих към изхода. Ел Ей беше огрян от слънце. Лятото беше в разгара си.
Взех едно такси и се отправих към дома. Трябваше да се наспя и почина, а после ще му мисля. Напазарувах храна от магазинчето в края на улицата, сокове, плодове и се тръшнах в леглото. Потънах в сън. Събуди ме телефонът. Мелодията се лееше досадно от апарата, ту спираше, ту започваше на ново. Отворих очи. Идваше ми да го тръшна в стената, този неспиращ да бръмчи телефон. Почаках да спре и да спя. Исках само сън, но уви. Грабнах го и щях да излая нещо не много прилично, но видях, че е Хари.
- Ей, Стив, къде си човече? Прибра ли се в града?
- Да. Спя. Какво си с ...