/В памет на родителите ми /
Сутринта с моята кола отивам до хотела , настаних се във фоайето - барче срещу асансьорите,..
моя практика е да се явявам на каквато и да е среща 5-10 минути преди уговореното време, тъкмо ще имам време да огледам обстановката, пък и не е културно да закъснявам и да ме чакат...
Настаних се на дивена, поръчах кафе и зачаках...
Асансьорът се отвори и величествено излезе Госпожата...с черен дълъг панталон, бяла ризка, косата вързана на небрежен кок,.. ау, възкликнах, липсва й само капела с голяма периферия, около вратлето шалче и обезателно слънчеви очила както София Лорен на младини...Е, татко има вкус и преди е знаял какво да хареса и избере, и сега с мама пък е спечелил всичко на 100 %...
Госпожата се огледа, дали леко сбръчка чело, че не я чакат пред асансьора, подръпваше от ония чанти тролей ли, трамвай ли с колелца,... направих се, че не забелязах чантата , помахах с ръка сякаш казвам '' Ехоо, тук съм..'' все още седящ на дивана в барчето, .. рецепция - б ...