5 мин reading
/ В памет на родителите ми /
Преди малко се обади братовчедът, големият Петър , от Мъглиж '' Чичо, дойде една намахана госпожа с ония лъскавите коли,.. Търси те, каза че заедно сте работили на Хаинбоаз в онези младежки бригадирски години... Чудно, познава баба Рада, дядо Петър,.. ходила горе на манастира, качила се нагоре по реката чак до ''Скока '',.. пита още ли имаме къшлите горе в балкана на Калаянка, ..за мандрата пита дали работила още...Знае за бахчата долу с големия орех , пита дали още стои, още ли напояваме в вадата...
Около час и нещо седя,.. пита за адреса ти, дадох ѝ го... и телефона дадох..Каза, че ще те потърси..
Вие как сте, няма ли да идвате насам, казват тази година много малини имало в балкана....Хайде поздрави на всички в къщи ...''
Татко обичаше за разказва за бригадирското движение, когато са строили пътя на Хаинбоаз, сега прохода на Републиката ...тогава имало лозунг '' Пътят за Университетът минава през Хаинбоаз ''..
и следваш ,и не следваш трябвало да отбиеш ед ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up