/ В памет на родителите ми /
Тя сякаш не реагира на думите ми, унесена в свои мисли....
- Разкажи нещо за себе си,.. все пак ти си млада бизнес дама, имаш по-вече опит, срещи с други хора,.. пътуваш из света... - попитах след кратко мълчание
- Какво да ти кажа , Петър - тихичко започна тя - Нерадостно детство бих казала,.. под патронажа на на дядо важен партиен функционер и баба - партийка,.. майка и татко пътуваха винаги по някаква работа из чужбина а аз бях оставена на баба-партийка да ме възптава..Не можех да излизам и да играя с другите деца ,.. водеха ме за ръчичка до училище,.. вземаха ме за ръчичка,.. водеха ме по почивни станции на Партията на море, във Велинград,..а там децата бяха все такива скучни и послушни...Не исках да ходя там и с тях,...веднъж имитирах, че съм болна за да не отида на почивка с баба и дядо, вдигнаха на крак всички болници, изследвания, консултации, догатки за незнайна болест,.. докато един стар лекар каза, '' Нищо му няма на детето,.. здраво е като камък ...