Непораснало дете
"Светът пречупва всеки... и убива онези, които не искат да бъдат пречупени"
- Ърнехст Хемингуей
Той глътна две от неговите "бонбончета" Ксанакс и се отпусна на удобното кресло. Докторът срещу него щракаше нервно с химикала, докато четеше нещо в бележника си.
- Знаеш, че тези хапчета не трябва да се смесват с алкохол, нали? - вдигна поглед към него.
- Така е по-забавно. - отвърна Чарли.
Психотерапевтът не отговори нищо. Косата му беше тъмночерна, леко прошарена отстрани. Очите му бяха черни, обвити в лешникови пръстени.
- Е, Чарли. Как се чувстваш? Какво се случва с теб? - попита той.
- На 22 две съм, а не знам как да започна...
- Просто се отпусни.
- Не, не. Не знам как да започна живота си. Не съм готов... - въздиша той. - Стоя сам по цял ден. Лутам се из коридорите на объркания ми ум и чувствата в тях: ярост, тъга, щастие, омраза, любов... много любов. Не искам да се виждам с никой. Сам ми е добре. Двама ще сме много. Стоя и дори не вдигам телефона. Стоя и се чувства ...