Непораснало дете

"Светът пречупва всеки... и убива онези, които не искат да бъдат пречупени"

- Ърнехст Хемингуей 

Той глътна две от неговите "бонбончета" Ксанакс и се отпусна на удобното кресло. Докторът срещу него щракаше нервно с химикала, докато четеше нещо в бележника си.
- Знаеш, че тези хапчета не трябва да се смесват с алкохол, нали? - вдигна поглед към него.
- Така е по-забавно. - отвърна Чарли.
Психотерапевтът не отговори нищо. Косата му беше тъмночерна, леко прошарена отстрани. Очите му бяха черни, обвити в лешникови пръстени.
- Е, Чарли. Как се чувстваш? Какво се случва с теб? - попита той.
- На 22 две съм, а не знам как да започна...
- Просто се отпусни.
- Не, не. Не знам как да започна живота си. Не съм готов... - въздиша той. - Стоя сам по цял ден. Лутам се из коридорите на объркания ми ум и чувствата в тях: ярост, тъга, щастие, омраза, любов... много любов. Не искам да се виждам с никой. Сам ми е добре. Двама ще сме много. Стоя и дори не вдигам телефона. Стоя и се чувствам толкова объркан. Чувствам се като извънземно. Неразбран. Стоя и не искам да порасна, да се впиша в света. Ако се впиша в този свят, значи да изгубя себе си. Не искам да порасна. Не знам как да започна живота си...
- Чарли, мисля, че трябва да спреш да пиеш.
- Не мога да понеса живота трезвен, докторе.
- Алкохолът те депресира. А ти го смесваш с наркотици и хапчета. Толкова хора си отидоха от този свят така. Знаеш го.
- Като Хемингуей. 
- Да. Вие с него си приличате.
- Докторе. Аз самият съм самоубиец. Цял живот унищожавам себе си и всичко около мен.
- Не говори така. Пиеш, защото...
- Пия, защото не знам как да живея. - прекъсна доктора Чарли. - Не живея, за да пия.
- Чарли, ти си интелигентен много, но...
- Да, да, знам - "не трябва да пиеш толкова много"- тези ги слушам още от училище. Сега ми ги повтарят в университета, нали ще ставаме колеги-психолози с Вас. Чувал съм го и го знам и без да ви плащам по 70 лв. на час.

Беше късна есен. Вятърът разпиляваше листата, завърташе ги във въздуха и ги оставяше да паднат на земята. Чарли гледаше през прозореца и се чувстваш като едно от тези листа. После щеше да дойде зимата и той отново щеше да бъде по блуза навън. Както винаги неподготвен за студа. А вратата щеше пак да е заключена. Всички врати щяха да са заключени. И той щеше да върви сам по пътя, придружаван от обграждащия го студ.

Докторът пусна кафе-машината.
- Какво става в университета, как върви?
- Как да върви. Никой не ме превъзхожда интелектуално. Само с професора не можем да излезем на глава.
- Защо?
- Какво значение има?!
- Чарли, чувал ли си легендата за Нарцис?
- Даже съм я чел.
- Какво мислиш за нея?
- А, не!
- Какво?
- Не съм нарцистичен!
- Чарли. Изслушай ме. - отчаяно помоли докторът и подаде чаша топло кафе на Чарли. - Ти си умерен нарцисист. Имаш огромно его...
- Да, егото ми ходи след мен като послушно кученце... - прекъсна го Чарли.
- Фройд.
- Да.
- Та, имаш огромно его, но едновременно с това си много неуверен в себе си. Не мога да те разбера. Имаме самовлюбен човек, всички признаци на нарцизисъм, огромно его и такава вътрешна несигурност. Липса на всякакъв вътрешен мир и увереност.
- Върни ми парите, докторе. - изхили се Чарли.
- А с момичетата какво става, справяш ли се?
- Докторе. На момичетата се обещава целия свят и се купува сладолед. Просто е.
- Тогава защо си сам?
- Защото не е просто.
- Но, нали...
- Проблемът идва, след като им купиш сладоледа. След време почват да питат къде е светът, който си им обещал. А нали знаете - мъжете изпълняват 1% от това, което са обещали да направят, а жените изпълняват 99% от това, което са обещали да не правят.
- Чарли, кажи сериозно. Защо не искаш да си имаш приятелка? Може би една сродна душа ще ти помогне. В крайна сметка на всеки би му било трудно да върви сам по пътя си, особено на теб.
- Ей, ей! Аз да не съм някакъв малоумник?!
- Чарли. Егото! Моля. Не съм казал това.
- Както и да е. Обичам едно момиче. Тя иска да сме заедно.
- Тогава защо не сте заедно, нали я обичаш?
- Именно. Обичам я. Затова не искам да сме заедно.
- Правиш се на благороден, Чарли. Признай си. Ти не можеш да живееш с някой друг. Не искаш да ти се налага дори да вдигаш тоалетната чиния. Не искаш някой да заема място в леглото ти, освен през времето, когато правите секс. Бъди искрен. И то най-напред със себе си.
- Майната ти! - кресна Чарли и хвърли металния пепелник към огледалото срещу себе си. 

Огледалото се разби на парченца. Всяко стъкълце беше дума. Истина. Чарли се изправи и видя отражението си в едно по-голямо парче. Вече не беше на 22. Повика чистачката да изчисти и отиде да удари едно малко уиски в бара отсреща преди да дойде следващият му клиент.