2 min reading
Бърза. А когато бърза, е болезнено. Не ми дава да се гърча. Не ми дава да издавам звуци. Не ми дава да оказвам съпротива. Не ми дава да си личи как ми се крещи. Бързо, все по-бързо… Все по-рязко… Мисля си, че нещо ми изтръпва, премалява, мисля си, че вече не усещам и след малко може да припадна. По-скоро ми се иска. Опитвам да се съсредоточа върху това да спра да чувствам, да ми се завие свят и ей така да се отпусна в нищото, без да усещам какво се случва зад мен… Не мога. Стоя си там, под него, концентриран във всяко минимално физическо усещане. И в това да правя, каквото ми е казал. По-скоро да не правя нещата, които ми е забранил.
Не винаги иска да е така. Понякога му харесва да плача, да се моля, да се дърпам. Не знам кое от двете е за предпочитане. Поглеждам към ръката си - неговата е отгоре и стиска. Не за китката, не за да ме заболи. Пръстите му са се вплели с моите. Сякаш правим нещо нежно и интимно. Така ли си мисли? Че това е някаква висша форма на интимност, че това да ме ко ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up