Бърза. А когато бърза, е болезнено. Не ми дава да се гърча. Не ми дава да издавам звуци. Не ми дава да оказвам съпротива. Не ми дава да си личи как ми се крещи. Бързо, все по-бързо… Все по-рязко… Мисля си, че нещо ми изтръпва, премалява, мисля си, че вече не усещам и след малко може да припадна. По-скоро ми се иска. Опитвам да се съсредоточа върху това да спра да чувствам, да ми се завие свят и ей така да се отпусна в нищото, без да усещам какво се случва зад мен… Не мога. Стоя си там, под него, концентриран във всяко минимално физическо усещане. И в това да правя, каквото ми е казал. По-скоро да не правя нещата, които ми е забранил.
Не винаги иска да е така. Понякога му харесва да плача, да се моля, да се дърпам. Не знам кое от двете е за предпочитане. Поглеждам към ръката си - неговата е отгоре и стиска. Не за китката, не за да ме заболи. Пръстите му са се вплели с моите. Сякаш правим нещо нежно и интимно. Така ли си мисли? Че това е някаква висша форма на интимност, че това да ме ко ...