Лято. Горещ юнски ден. Елена поливаше цветята в градинката. Поглеждаше към двора и се чудеше, как да свърши всичката работа, като е сама жена. Колко работа имаше в един дом на село. А къщата беше като стара мома, накипрена, нагласена, но си личеше, че бе строена преди много години. На места имаше пукнатини, някъде бяха паднали дори цели парчета мазилка. Но беше чисто. Възрастната жена се стресна като чу мелодийката на звънеца. Отиде до чешмата и извика:
-Идаааа, ида, ей сега!
Елена се изми, погледна се на огледалото, докосна с пръсти побелялата си коса, приглади я и се запъти към пътната врата. Отключи и отвори малката портичка.
- Добре дошъл, Стефчо! - каза тя. - хайде влизай, да не те прегръщам през прага, че не е хубаво.
- Добре заварил, мамо! - отговори Стефан и влезе в къщата.
- Ех, доживях, майко, доживях да си дойдеш, да те видя, все нямаш време, дори за родната си майчица - каза с тъга Елена.
- Мамо! - рече Стефан. - кажи ми как да си дойда, като всеки ме дърпа насам натам. И д ...