Нещата се променят, винаги са се променяли и ще продължават да го правят, но това действие навяваше само лоши спомени, затова се опита да премине през тази врата с високо вдигната глава.
Но някак не се получи. Как не понасяше, когато нещата се променят, без да го уведомят. Представяше си как някой ден ще ги хване тези неща и ще ги напердаши едно хубаво, така че да го запомнят!
Болката оставяше особено усещане в него. Беше странно да го опише, но едновременно се чувстваше жив и да искаше да умре – тук и сега, на момента.
Помисли как да извади сърцето и да скочи отгоре му – с двата крака. Не искаше повече да чувства, да усеща и да бъде човек.
Помисли как може да сложи край на мъките си, но и това не беше за него, най-малкото защото от години не беше мислил за това.
Почти бе забравил какво е да се чувстваш ненужен в нечий живот, когато това усещане се завърна и стовари отгоре му като дъбов гардероб.
Как мразеше да мисли. Мразеше да мисли за това, но болката в него се засилваше. Всяка мисъ ...