Това не е още една история как двама се обичат, разделят, плачат и страдат. В тази история има любов, има раздяла, има плач и страдание. Разликата е, че не става въпрос за двама влюбени.
Всичко започна на 12 септември 1996 година. Тогава беше първата ми среща с майка ми – Красимира Тодорова Христозова. Това беше и продължава да е най-забележителният човек, който някога съм виждала.
Като родител тя беше строга, като майка - силно любяща, а като приятелка - вярна до гроб. Спомням си гласа ù - най-прекрасният звук на света. Дори когато ми се караше, дори и тогава пак обожавах гласа ù. Очите ù бяха сиви. В тях се виждаше много. Очите ù бяха прозорец към сърцето. Ръцете ù... Не мога да се сетя за нещо по-нежно. Сърцето на майка ми си остава загадка за мен. Единственото, което мога да кажа е, че ако някой влезе в сърцето ù, той си остава там завинаги.
Минаха 3 години, откакто тази забележителна жена, майка, дъщеря, съпруга, роднина, приятелка и колежка не е сред нас, но всеки, който я познав ...