Dec 15, 2014, 11:41 AM

Невеста 

  Prose » Narratives
1875 0 8
8 min reading
Мъгла, сребриста и тънка – пяжина в нощта на душата. Гледах право в нея. Колкото повече се взирах, толкова повече заприличваше на момиче, обвито с воал. Срамежливо криеше лицето си, но ме викаше натам, дърпаше младата мъжка душа неудържимо, както невеста своя жених.
Северният руски град не бе от най-гостоприемните. Студ и мъгла, пък и слухове за банда, която пребива и ошушква моряците, разколебаха момчетата да се напият на брега. Аз обаче, като най-млад и неженен, горях от желание да пръсна пари по жени и кръчми, независимо от предупрежденията.
Три проверки на три бариери и бях в най-бързото такси, летящо към прехвален бар. Мъглата отстрани разтваряше за мъничко своя шал, колкото да покаже пръстче от красотата на града и пак загадъчно скриваше всичко. Опитах се да поведа разговор с таксиметровия шофьор, но щом отворих дума за бандата, той пусна музика и замълча. Стовари ме пред прочутото заведение и замина.
Огледах се. Табелата просветваше уморено в мъглата, а по улицата жив човек не с ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна Каракочева All rights reserved.

Random works
: ??:??