Невъзпитано за възрастните
Преди да се пенсионирам, никога не съм влизал в спорове с възрастните. Дори когато зърнах бая плесенясала дама да клечи и полива цветна алея с лична течност. Дори когато видях как побелял чичка ловко свива домати от щайга на пазара. Дори когато… Абе, все надделяваше вродената почит пред бялата коса.
Нали сме убедени, че годините носят опит и разум. Макар дървото в двора ни да е само с лишеи и чепове…
Като остарях, изведнъж погледът ми се промени. Започнах да оценявам постъпките на възрастните от моя гледна точка – а аз бих ли постъпил като тях?
И се оказах конфликтна личност…
Споменавал съм какво зло за опашките съм. Не признавам наивни тарикатлъци, базиращи се на: ама аз съм стар човек!!!
Има ред, има правила, има и още нещо.
За къде бързаш, бе човеко???
Децата ли не са набозани, краставиците неполети, работното време ли тече?
Случвало се е – като по-млад, да отстъпя ред на напиращ дядка. Който влиза доволен, излиза щастлив /а докторката трие черна пот/, минавам по реда си и го виждам как спокойно пафка фаса пред поликлиниката. Време има, ама… Нали трябва да докаже кой е той…
Ей го оня ден. Отивам да плащам в пощата. На вратата спрял дядка и усърдно си чеше гърба в ръба на колоната. Промъквам се покрай размахваните му лакти.
На гишето плаща жена. Изчаквам, тя се дръпва, правя й път… И дядката се цъфнал отпред…
Смаян казвам:
- Ехей…
А оня:
- Ти като влезе, аз бях вътре…
Не губих време да му обяснявам, че биволското чесане на вратата не е опашка, само отбелязах:
- На „ти“ с непознати говорят само простаците. Но вие можете…
Жената зад гишето вдига рамене. Разбира ме, разбирам я…
- От възрастта доста глупаци съвсем се идиотизират – казвам, а оня се прави, че не чува. Защото ме прецени и някак си не му се иска да влиза в директен конфликт…
Плаща и ми казва:
- Е, сега и ти ще платиш…
Радостна злобичка, че изпреварил някакъв културен балама ли, какво…
Жената зад гишето казва извинително:
- Какво да ги правим? Не можем да ги бием, а полицията направо ги заобикаля… Стари хора…
Наистина – не често, но се случва възрастен човек да е нахален, та чак нагъл, простак, при това агресивен…
Защото знае – полицията няма да го арестува, камо ли приложи сила. А младите хора от елементарно възпитание няма да обърнат внимание на кретенията…
И какво освата? Възрастните да се намесят…
Доста нелепо, доста жалко – но дали няма да има полза от народната реакция – директен шамар? Възрастен бие възрастен…
Грозно, разбира се…
А друг метод май не виждам…
Впрочем, като излязох от пощата, дядката седеше на пейката срещу входа и с удоволствие хапваше сладолед…
И защо не? Нали доказа на някакъв мухльо какъв мъж е все още, как е неприкосновен и над всякакви закони и правила…
А после жена ми се чуди къде е изчезнала интелигентската ми кротост, отде се появила войнствеността, караща някои хора да ме заобикалят…
Дааа…
Дъртофелщината избива или в простотия, или в желание да оправиш света. Та ако ще – сам…
© Георги Коновски All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Гош - не е измислица, наистина се раждат и такива. Правилно си забелязал липсата на емоция. Страшни са такива хора.
https://chitanka.info/text/45660-izchadie-adovo
"Изчадие адово", "Поличбата" книга и филм по нея, хорър.
Едно е от завист, алчност и гняв да извършиш нещо брутално. Онова е друго, пак под въздействие на някакви емоции. А в твоя случай е безпричинно, така си се раждат. -
Да си довърша историята.
На мен лично 3 пъти ме е удряло, като хлапе главата, като в единия случай ми я разби яко, целия погънах в кръв, а нямаше и 3 години...
Стои, гледа, а на лицето, никаква емоция..
Смешно е, но изтръпвах от вида му...
А бе живо ангелче - сини очи и руса коса, а после стана такъв, че Тед Бънди, ряпа да яде - става въпрос, като външна красота...
Не знам, но никога в живота си не съм се сблъсквал с подобно чудо...
А, да, не ходеше и на детска градина, защото... там не можеха да се справят с него - доколкото знам, нито е ревал, нито нищо, то след няколко инцидента с пострадали деца, просто спряха да го водят там...
Това е накратко.
Обърна се към мен, затова я разказвам тази история, която, написана, дори и на мен ми звучи като измислица...
Извинявай, адаш, от вчера се чудех дали да споделя, и днес си казах, а защо не?
Последно.
За мен този мъж вече, се бе родил зъл!
Така си мисля и никой не може да ме убеди в друго, за съжаление. -
Гоше - има и такива, това са клинични случаи: родени без емпатия, т.е.човешкото състрадание и съжаление, което ни отличава от животните, при тях липсва. Има си и име в медицината. Имам предвид чо принцип
-
Пепи, казваш, хората не се раждат зли?
Една истинска история, по която чат-пат мисля вече 30 години.
Роди се комшийче, още едва проходило започна само да убива, каквото му падне.
Стана към 5 и мина на котенца, таралежи, кученца, но започна и да се крие...
Лично съм го засичал да дере живо кученце, към 6 годишно, да запалва таралеж и да нарежда новородени котета и да минава с колело през тях многократно...
И даже съм му умрял по някой шамар, но лек, много леко, защото все пак е дете.
С прохождането си, който го видеше, гледаше да не го пусне без надзор да му е в гръб, че или с камък, или с дърво ще го удари зверски винаги по главата...
От добро семейство с няколко деца, всички, супер и станаха хора, както се казва.
После си идваше само лятото и започваха яко убийства на животни... намирахме ги на парчета, горени, с извадени очи, одрани и тн...
Може би от към 20 г живее и обикаля Испания основно и Европа, и много често се питам... дали тук-таме не оставя и по някой труп... -
Благодаря ви!
-
Гоше - хората се променяме с годините, и животът ни променя, и приоритетите ни. Често зависи на кого как му се е стекъл животът. Едни стават по-невъздържани, други - пердета. Никой не се ражда насилник или убиец, но виждаш как фактори извън нас повлияват на поведението и действията ни. Не е само до възпитание.
-
Лошите хора дори и възрастни си остават лоши.
Хубаво си го написал, защото си е истина. -
Старост-нерадост!
-
А, изобщо не е невъзпитано. Аз съм далеч от пенсията, ама и при мен не минават номера. Ако сама реша да помогна на затрудняващ се стар човек, то е друго, но наглеците си го получават.
-
Отдавна си мисля, че човек, какъвто е като млад, подобен е и в третата възраст... от мои наблюдения, от малък още...
Няма как, мисля, простакът изведнъж да стане мъдър и благ човек, това ще е чудо Господне, ако стане...
Но иначе си прав, от възпитание практически винаги отстъпвам при ситуционни сблъсъци с възрастни хора. Така съм възпитан, така и постъпвам.
Но иначе не по косите съдя, какъв е човекът срещу мен в дълбочина.
Поздравявам те. -
Благодаря, Елке, Надя, Веселине!
-
По трудния начин стигнах до този извод - възрастта, сама по себе си не е повод за уважение.
-
Г,не ти ли се струва,че си попаднал в едно от отделенията на Клиника'миналото'.Добре си наблюдювал и описал.Чете се с настроение.
-
Бързат, бързат хората...То и младежите все бързат! И са мноого уморени...
-
Благодаря, Пепи, Антоанета, Миночка!
-
Хареса ми, защото си е живата истина, както винаги все в центъра стреляш!
-
Няма разграничаване - възрастни и млади. Има добри хора и лоши хора.
-
Мен ме кефят, че все още ми викат "момиче"
е, нищо, че в супера или в градския деликатно подсещат да им освободиш място, пак е мило 😅 като сиганките, дето те спират да ти гледат на ръка или искат левче - ако ще и на 20 г да е, все си ѝ "кака"🤣
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Аз ги наричам човекоподобни хора, а вече в медицината и науките за човешката психика си имат точните заглавия.
С това излизам от темата, че досадих със сигурност на адаша, а е и извън произведението му.
Още веднъж, извинявай, адаш.
И прекрасен ден, Пепи, да завърша с усмивка 😊