Преди да се пенсионирам, никога не съм влизал в спорове с възрастните. Дори когато зърнах бая плесенясала дама да клечи и полива цветна алея с лична течност. Дори когато видях как побелял чичка ловко свива домати от щайга на пазара. Дори когато… Абе, все надделяваше вродената почит пред бялата коса.
Нали сме убедени, че годините носят опит и разум. Макар дървото в двора ни да е само с лишеи и чепове…
Като остарях, изведнъж погледът ми се промени. Започнах да оценявам постъпките на възрастните от моя гледна точка – а аз бих ли постъпил като тях?
И се оказах конфликтна личност…
Споменавал съм какво зло за опашките съм. Не признавам наивни тарикатлъци, базиращи се на: ама аз съм стар човек!!!
Има ред, има правила, има и още нещо.
За къде бързаш, бе човеко???
Децата ли не са набозани, краставиците неполети, работното време ли тече?
Случвало се е – като по-млад, да отстъпя ред на напиращ дядка. Който влиза доволен, излиза щастлив /а докторката трие черна пот/, минавам по реда си и го виждам ...