Преди да се пенсионирам, никога не съм влизал в спорове с възрастните. Дори когато зърнах бая плесенясала дама да клечи и полива цветна алея с лична течност. Дори когато видях как побелял чичка ловко свива домати от щайга на пазара. Дори когато… Абе, все надделяваше вродената почит пред бялата коса.
Нали сме убедени, че годините носят опит и разум. Макар дървото в двора ни да е само с лишеи и чепове…
Като остарях, изведнъж погледът ми се промени. Започнах да оценявам постъпките на възрастните от моя гледна точка – а аз бих ли постъпил като тях?
И се оказах конфликтна личност…
Споменавал съм какво зло за опашките съм. Не признавам наивни тарикатлъци, базиращи се на: ама аз съм стар човек!!!
Има ред, има правила, има и още нещо.
За къде бързаш, бе човеко???
Децата ли не са набозани, краставиците неполети, работното време ли тече?
Случвало се е – като по-млад, да отстъпя ред на напиращ дядка. Който влиза доволен, излиза щастлив /а докторката трие черна пот/, минавам по реда си и го виждам как спокойно пафка фаса пред поликлиниката. Време има, ама… Нали трябва да докаже кой е той…
Ей го оня ден. Отивам да плащам в пощата. На вратата спрял дядка и усърдно си чеше гърба в ръба на колоната. Промъквам се покрай размахваните му лакти.
На гишето плаща жена. Изчаквам, тя се дръпва, правя й път… И дядката се цъфнал отпред…
Смаян казвам:
- Ехей…
А оня:
- Ти като влезе, аз бях вътре…
Не губих време да му обяснявам, че биволското чесане на вратата не е опашка, само отбелязах:
- На „ти“ с непознати говорят само простаците. Но вие можете…
Жената зад гишето вдига рамене. Разбира ме, разбирам я…
- От възрастта доста глупаци съвсем се идиотизират – казвам, а оня се прави, че не чува. Защото ме прецени и някак си не му се иска да влиза в директен конфликт…
Плаща и ми казва:
- Е, сега и ти ще платиш…
Радостна злобичка, че изпреварил някакъв културен балама ли, какво…
Жената зад гишето казва извинително:
- Какво да ги правим? Не можем да ги бием, а полицията направо ги заобикаля… Стари хора…
Наистина – не често, но се случва възрастен човек да е нахален, та чак нагъл, простак, при това агресивен…
Защото знае – полицията няма да го арестува, камо ли приложи сила. А младите хора от елементарно възпитание няма да обърнат внимание на кретенията…
И какво освата? Възрастните да се намесят…
Доста нелепо, доста жалко – но дали няма да има полза от народната реакция – директен шамар? Възрастен бие възрастен…
Грозно, разбира се…
А друг метод май не виждам…
Впрочем, като излязох от пощата, дядката седеше на пейката срещу входа и с удоволствие хапваше сладолед…
И защо не? Нали доказа на някакъв мухльо какъв мъж е все още, как е неприкосновен и над всякакви закони и правила…
А после жена ми се чуди къде е изчезнала интелигентската ми кротост, отде се появила войнствеността, караща някои хора да ме заобикалят…
Дааа…
Дъртофелщината избива или в простотия, или в желание да оправиш света. Та ако ще – сам…
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
Аз ги наричам човекоподобни хора, а вече в медицината и науките за човешката психика си имат точните заглавия.
С това излизам от темата, че досадих със сигурност на адаша, а е и извън произведението му.
Още веднъж, извинявай, адаш.
И прекрасен ден, Пепи, да завърша с усмивка 😊