Никое добро не е безплатно... - участие в Трети Коледен Творчески Фестивал
Никое добро не е безплатно...
Бялата равнина рисуваше простори по небето. Идеше Коледа. Сухите дървета се катереха и въртяха като балерини на единия си крак. Студът пълзеше по тялото на пътника. Под качулката, очите му сълзяха, разсърдени сякаш от вятъра. Ледени късове засядаха в гърдите му.
От ноздрите на кончето, подарено му за службата му в хана, излизаше лека пара. От време на време животното тръсваше рязко глава, за да отхвърли лепящите се по очите му снежинки. В трескаво нетърпение пътникът прошепваше нещо в ушите на кончето. То се сепваше за миг и се затичваше, но вятърът омърлушваше и него. Затъваше в дълбоките преспи.
Между неравномерното проскърцване по пъртината се чуваше тихо мърморене. На качулатия му се стори, че халюцинира от студа. Кончето приказваше с човешки глас:
- Господарю, и аз като дърветата, до село ще стигна на един крак. Студът начупи другите. Нямам сили да те нося повече. До къде ще стигнем? Очите ми са стари, поболяха се от сълзите на небето...
- До село ще ни доведе ей онази звездица. Като орисница, Зорка я нарече на нас. Звездицата утрин събира на тепсия душите на влюбените - пътникът посочи някак в недоумение топлия отблясък на вечерницата. - Три години слугувах в Цариград, за да поискам от чорбаджията Зора за жена. Па дано ме е дочакала...
- Ако не те е дочакала? И с друго име е орисала звездата...
- Коледар ще стана. С дружина ще ходя. Във вледенената воденица денем душата ми ще студува, а нощем ще коледувам и добра вест ще нося на хората. Ще се сгрявам с усмивките, дето хляба са месили. Добро като правиш, то за тебе е...
Унесени в разговора си, кончето и пътникът се намериха на гола, по момински чиста поляна. По средата ù танцуваше крехка ела, простираща вместо ръце цилиндрични шишарки, за милувка към Бог. В иглената ù прегръдка гнездеше чудна птица, със златисти пера. От време на време, птичето подсвирваше тихо, поклащаше се леко така, сякаш люлееше новородено на крилата си.
- Тук ще починем, а и клонче елхово дар на Зорка ще занесем, за да ù е вечен животът и вечна вярата, да и е светло. - каза премръзналият пътник и скокна на земята, потупвайки кончето леко по гърба.
Мъжът поседна до ствола на елата, за да почине. Кончето изпръхтя и отстъпи назад. Корените на дървото оживяха. Сякаш от нищото около краката на господаря му се плъзна змия. Иглите на елата затрепериха тревожно, зашушнаха уплашено. Птичето разстла златната си пелерина, сякаш бранеше последната си рожба. Всеки ден змията отмъкваше по едно неизлюпено пиленце от гнездото. Осъзнал опасността, пътникът стисна шарената опашата сопа и я захвърли далече от елата. Змията се намери около краката на кончето и лъстиво прилепи хладната си целувка до животното. Отровната топлинка запъпли по кожата му, птичето подсвирна в благодарност за стореното добро. Качулатият надигна глава към гнездото, без да забелязва свличащия се на земята другар. От гнездото се протягаха розовите ръчички на човешко дете. Птицата майчински го милваше с крила. Под елата го бяха захвърлили, а зимният вятър щеше да измие нечия чест... Нечие таласъмско прелюбодеяние.
Пътникът обърса с ръкав напиращата сълза, завивайки с палтото си мъртвото конче. На три посече змията.
Змийски отровен му се стори и снегът, който щипеше бузите му. Заслиза към селото, увил в шала си новороденото, с елхово клонче в торбата и златно перо за Зорка, с последна надежда до сърцето и обична звездица в небето. Никое добро не е безплатно...
Само споменът за дима от комините, мириса на топли хлябове, пращящите бъдници, го утешаваха, препускаха под краката му, плъзваха се по снега с опияняващ вкус на топлота.
Стигна в селото. Пресрещнаха го другарите му с топли очи:
- Брате, добре си дошъл! Пазим и за теб „шарена тояга”. В полунощ ще се сберем, изгрева с благословия да посрещнем... Едно добро по Бъдни вечер да направим на селото. Таласъмите да гоним, дето нощем при твойта Зорка тропат на портичката.
- Братя, носим у себе си и Рая, и Ада. Добрините са лична работа между решилия да стори добро и Бог... Всеки ден в ковчежетата на сърцето се къта доброто. Даровете като оставя и при вас ще дойда! - каза пътникът с изстудяло сърце и очи, изгубили брилянтения отблясък на звездите, бързащ да приюти новороденото.
Остави елховото клонче и перото пред портата на Зорка, на светло да мами таласъмите. Присети се стара коледна песен и запя:
- Вам си пяем, бога славим,
от бога ви много здраве…
С детето до гърдите си се отправи към старата воденица, коледар да става. Сам рожба да гледа, свещица на празника да му бъде. Нова звезда в самотията на небето му светна, бащинска...
© Петя Стефанова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Aся, аз само участвах! Радвам се, че си тук!
-
Прекрасен разказ,Петя!Аплодисменти и честито!
-
Нели и Мариела, благодаря ви!
-
Хубав разказ.
-
Увлекателно разказваш!
-
Нели,<a target="_blank" href="http://smajliki.ru/smilie-636625767.html"><img src="http://s8.rimg.info/c2fbf31c7b87bbfaddde02ee0d4748b4.gif" ></a>
-
Имах чувството, че наблюдавам някъде отблизо...
Аплодисменти! -
Вилдан,благодаря!
-
Колко мъдрост, красота и поезия има тук! Поздравления, Петя!
-
Тони_художника (Тодор Станков) , благодаря. че се отби на моята страничка!
bg_lexis (Госпожа Стихийно Бедствие), не може без малко описателна страна.Въпреки, че не обичам излишеството от думи за описване на природна картина. Виждаш ли примерно качулатия , той, както и другите герои, са хора чудаци, които нямат лица. Само речевата им характеристика дава бегла представа за тях. -
Едно от най-важните неща при създаване на нещо ново е как ще го започнеш. Много от произведенията, написани под формата на проза, започват с описание на природна картина. Аз често се дразня, когато природната картина е описана по най-буквалния и реален начин. Тук това не е така. Има красота и въображение.
-
Поклон!
-
Ели и Нели, нужно ни е и вълшебство, за да ни е по-леко ...
Алберт Айнщайн казва: Има два начина за възприемане на живота: едната е да се смята, че няма чудеса, а другият се смята, че всичко е чудо.
-
Невероятно вълшебство има тук! Поздрави!
-
Невероятен разказ... По веригата всяко зло за добро, стават понякога и чудеса
, само за да ни напомнят че случайностите са закономерни
Поздрави,Петя ! -
Радвам се,че пак си тук, Лачезар!
-
Ох,красота...
Жал ми е за кончето
,но "Никое добро не е безплатно..."
Поздрави от мен. -
Малка част от моите неща могат да се наннижат някъде,преводите и елементарните ми стихчета ги изключвам!
-
Чакам да наредим 90-то мунисто от твоята броеница, Пети!
-
Антонио и Ивон, без опори,без простичка вяра в обичта, в приятелството, ще се превърнем в зверове!
-
Юлия,Анна Станоева, Анна Дюлгерова, благодаря!
-
Много харесах!
-
Сякаш в друг свят попаднах... Увлекателно пишеш. Светли дни ти желая!
-
Приказно пишеш, Петя! И този път ме грабна с разказа си.
-
Ив, материална награда не ми е нужна, стопля ме само подкрепата ви.Тя е моята награда!
-
Когато мълчаливо понеса
и най-необратимата беда,
и изведнъж под тези небеса
аз зърна нейде падаща звезда...
душата ми, ще се разлисти пак
ще пусне корен в твоите очи,
и ще прогони идващия мрак,
и всяка скръб от тях да изличи...
Поздравления, Пети! Честито за наградата - ние твоите по-читатели ти я присъждаме...Ваше Благородие -
Илияна,доброто на пътника, му струва приятелството и любовта. Дори и останал сам, героят с добротата си е показал сила и устойчивост.
Борко, всеки е чудат и малко луд по своему... -
Невероятна картинка си изрисувала! Макар и така чудата, в същото време сякаш ставаща в реалността
-
Всеки е щастлив, ако има такава коледна звезда. Докосна ме!
Поздрав! -
Да, симатично е
-
Mia2442 (Миа ), rarebird (Весислава Савова), Довереница (Дочка Василева) ,veesii70 (Веселка ) , от името на двама ни, благодаря за милите думи!Целувам ви!
-
И на мен много ми хареса!!!
Продължавай да пишеш!!!
Успех!!! -
Страхотно!Прочетох на един дъх!Като приказка вълшебно и мъдро!Поздравления за наградата!
-
"Бъдете", както казва любимият ми поет - и ти, и момчето ти и моля те, Петенце, не ни карай да чакаме дълго. Твоята проза е по-поетична от много голяма част от поезията, която съм чела през живота си. С обич, Веси!*
-
Силви, благодаря!
Благодаря и на Явор Стефанов, момчето заради, което днес продължавам, което направи мечтите ми реалност! Без неговата подкрепа, разказът нямаше да има реализация! -
Вълшебно, лирично и тъжно...!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
