-Солени ли са? Никога преди не съм виждал...
-Много - отвърна едва тя, хлипайки. - Ти не плачеш ли?
-Не. Никога.
-Значи сърцето ти е пълно със сълзи... И някой ден просто ще се пръсне.
-Защо мислиш така ?
- Защото поддържам своето винаги празно. Когато ми се плаче - плача. Не се разбирам със самата себе си. Така си прощаваме.
- Защо е нужно да плачеш, за да си простиш?
- Защото не знам какво друго да направя. Щом изплача онова в сърцето си, просто оставам в покой, дори за миг. Чувствам се лека, все едно ще полетя. Когато сърцето ти прелее, със сигурност ще удави някой, когото обичаш.
- Аз никого си нямам, какво остава за любов.
- Имаш, иначе сърцето ти нямаше да е пълно със сълзи.
- Свободен съм, не са ми нужни, за да бъда спокоен.
- Тогава какво ти е нужно? ...