Jan 5, 2022, 1:20 AM  

Никога няма да станеш повече... 

  Prose
354 2 3
1 мин reading
Залата излъчваше студ от луминисцентните лампи. Отново дълго... дълго дежурство.
Рисуваше си върху една рецепта и поглеждаше от време на време мониторите. Тук всички дечица бяха пътници към Рая.
Не искаше да бъде тук.
Знаеше, че нищо не може да помогне.
Един лекар, който познаваше професията и разбираше, доколко е безпомощен със знанията си. Създаваше просто по-дълга агония за децата на тоя свят.
Единият от мониторите запищя.
... Ася. Умираше толкова мъчително.
Влезе в стаята. Телцето ѝ бе увито в одеялото, а навън стърчеше само суха ръчичка посиняла от многото абокати.Останали бяха само няколко кичура от русата косичка, след химиотерапията.
Отиде и усили системата. Видя, че се бе загледала в капките, които се стичаха. После погледна към ръката му.
Все още стискаше рисунката, която беше направил върху рецептата.
Чу я, как тихо прошепна:
- Моля, нарисувай ми слънце... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гедеон All rights reserved.

Random works
: ??:??