В заведението беше тихо и спокойно, обичайно за този час на ранния следобед в който Ясмин обичаше да идва. Мястото не бе като онези шумни и претъпкани барове в центъра, намираше се в малка уличка с дълга редица от липи. Сградата над него криеше душите на живеещите зад тухлени стени и понякога някой от обитателите ѝ се застояваше на прозореца, наблюдавайки посоките на живота.
Хората се отбиваха най-често след работа, понякога за кратко, понякога и за по-дълго, но никога за да вдигат шум. Идваха да си поговорят, да поседят в лек унес и след това да се приберат по домовете си, позабравили тежестта на дневните си проблеми.
Собственика беше едър и много спокоен човек, излъчваше търпеливост и го предаваше на клиентите си. Ясмин бе чула от някой, че е бивш боксьор тежка категория – доста добър във времето си, но някогашната спортна агресия го бе превърнала в този монумент на съвършено равновесие. Сам наливаше питиетата зад бара и видът му призоваваше клиентелата си към вечерно примирие във ве ...