Стъпила съм в локвичка или по-скоро тя се е приплъзнала под мен - не помня какво точно се случи, но знам че сега съм неделима част от следобедният порой. Във въздуха пред мен, над мен и най-вече в мен се разлива свежият аромат на чист, неподправен озон.
Нямаше смисъл да тръгвам - живея далеч и така или иначе щях да се намокря, а и нищо не може да се сравни с хладните кристалчета вода плъзгащи се по настръхналата ми кожа. И докато блажено вдишвам живот, никотин и катрани малка, дъждовна капка се спуска по малко, зелено листо, което само по себе е също една неделима част от цяло, в частност столетното дърво, под което седя. Капката се проточва леко и пада. Издишвам. Кап...Всичко замря.
Сега се нося (мисля, че летя) над слънчеви полета, безкрайни полета със слънчогледи - красиви са, ужасно красиви и ми се струва, че ме проследяват с "поглед". Неохотно поглеждам зад себе си и виждам, че след мен, носени от вятъра, са дъждовните облаци минали през града ми, но все още са далече. Дали ще ме ...