13 июл. 2008 г., 17:16

Никотин, катрани и малко живот 

  Проза » Рассказы
1325 0 6
3 мин за четене
Стъпила съм в локвичка или по-скоро тя се е приплъзнала под мен - не помня какво точно се случи, но знам че сега съм неделима част от следобедният порой. Във въздуха пред мен, над мен и най-вече в мен се разлива свежият аромат на чист, неподправен озон.
Нямаше смисъл да тръгвам - живея далеч и така или иначе щях да се намокря, а и нищо не може да се сравни с хладните кристалчета вода плъзгащи се по настръхналата ми кожа. И докато блажено вдишвам живот, никотин и катрани малка, дъждовна капка се спуска по малко, зелено листо, което само по себе е също една неделима част от цяло, в частност столетното дърво, под което седя. Капката се проточва леко и пада. Издишвам. Кап...Всичко замря.
Сега се нося (мисля, че летя) над слънчеви полета, безкрайни полета със слънчогледи - красиви са, ужасно красиви и ми се струва, че ме проследяват с "поглед". Неохотно поглеждам зад себе си и виждам, че след мен, носени от вятъра, са дъждовните облаци минали през града ми, но все още са далече. Дали ще ме ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Цветкова Все права защищены

Предложения
: ??:??