„Какво е времето – нещо, което преминава без да обръща никакво внимание на човек, но човек отдава цялото внимание на живота си, докато брои как то го подминава.”
1.
Айдън чакаше влака си за града.
Големият часовник смени цифрите си и показа, че е седем - има около час път за да може да бъде точно в осем и половина на работното си място. Наоколо сновяха множество хора, живеещи като него в работническото предградие и се тълпяха на спирката с желание да не закъснеят за работа:
Беше важно за тях да са навреме там, ако искаха да си я запазят, че умовете им изтръпваха от ужас при мисълта, че могат да я загубят.
Задължени, длъжни или принудени, всеки човек си имаше някаква причина за да прекарва по-голямата част от времето си по разпределение и според уменията му. Този начин на живот на пълна заетост беше напълно приемлив и всички на гарата бяха свикнали с него.
А на мен колко ми е противно това ежедневие – каза си Айдън, наблюдавайки човешкия хаос от тела, търсещи удобно място да застанат по ...