01,30 – 02,00 часа.

Илия Мирков…Трънченина…

Убиец, който е на свобода. И се смята за голяма работа. Макар че е достатъчно тъп, та босовете да го използват за мръсни дела. Обаче, са и достатъчно хитри, за да го спасяват от правосъдието – колкото и да пропада морала на битпазарната демокрация, готови да убиват безцеремонно и цинично все още няма по опашките за работа…

А Илия Мирков е убивал. Три убийства се водят неразкрити – макар целият град да знае кой е извършителят…

Напоследък беше нает за бодигард на Крънчев. И – не го опазил…

А може да е имал противоположната задача…

Застава пред вратата, скръства ръце:

- Началник, искам да знам кога ще откриете убиеца?

Че е наглост – наглост е. Но нали уж бодигард, някой може да си помисли, че човекът е развълнуван, босът му е убит, той се е изложил...

Да, бе... Илия Мирков...

- Гражданино, идете в салона и изчакайте, когато ви извикат...

Трънченина реално търси скандал. И затова прави крачка напред – едва ли не дишайки в лицето ми:

- Ченгенце, попитах те нещо...

Навеждам се над него. Ей така – изведнъж, като с вълшебна пръчица, Мирков се е озовал на пода и ме гледа недоумяващо:

- Други въпроси?

Опитва се да ме ритне, но кракът му, отнесъл вече як удар, не се подчинява, та ми е лесно да го посрещна с левия крак. А после с десния да застана точно над гърлото му:

- Някакви проблеми?

Мирков разбира – насреща си има опасен противник. А на мен не ми пука. Такива като него са силни заради страха на другите. Изръмжи му на псето и ще се спре, та дори ще завърти опашка. То очаква страх и преклонение пред нахалството, пък среща неочакван отпор...

Затова Мирков полека клати глава, опитвайки се да завърти тяло по-далеч от следващия го крак. Аз също се завъртам и следя как кракът ми бавно се смъква надолу, после излита нагоре и застива...

- Мирков, стани!

Киров и Здравчев гледат равнодушно сцената, застанали на вратата. Стажантът е зяпнал смаян...

Убиецът бавно се надига – разгъва дългото си тяло и застива изпънат. Стъпил съм здраво на двата крака, лявата ми ръка е леко закрита от тялото и той не знае какво да очаква...

- Значи – имаш въпроси? Но не си ти този, който пита. Аз питам!... - и изревавам – Седни!

Трънченина рухва върху стола до масата. Киров е зад него, Здравчев подсигурява вратата, стажантът още зяпа и не може да усети какво да прави:

- Кога пристигнахте тук? В колко часа Крънчев те освободи? Къде беше? Свидетели? – изстрелвам един след друг въпросите...

Мирков още не може да се осъзнае:

- Към седем и половина дойдохме. Аз отидох с шефа до кабинета... Тоя кабинет. После го оставих и седнах в малкия салон. Докато съм на работа, нямам право да пия, но затова пък мога да гледам програмата. И към осем и нещо господин Перлов ме извика...

- Лично?

- Не, прати Саката... Бодигарда му...

- Нещо странно да си забелязал?

- Не, какво странно? Ние сме тук през вечер, понякога и всяка вечер. Зная програмата – към полунощ се прибираме...

- Тоест, искаш да кажеш, че си запознат с навиците на Крънчев и би могъл да го издебнеш?

Мирков чак скача, но желязната ръка на Киров вече е натиснала рамото му...

- Ама... Ченгенце, не се опитвай да ми го припишеш... Няма да стане! Аз имам алиби – бях в салона...

Иронично го гледам:

- Алиби, а... Искаш да кажеш, че си се подсигурил... Кой те е видял в салона?

- Не бяха един и двама, доста хора бяха... Шалаваров, Киселков, доктор Ганчев, Митко Колев... Саката беше по едно време...

- И ти не си излизал?

Физиономията му се изкривява. Усеща, че има пропуски в алибито. Дребни пукнатини, но рязко контрастиращи с уж блестящото подсигуряване...

- Ама ти... Как може човек да е два часа нейде и да не му се припикае? Ходих до тоалетната, разбира се...

- Малкият салон е на горния етаж. Точно над нас. Колко време е нужно, за да слезеш до тук?

Мирков се опитва пак да стане, Киров лекичко го подпира нейде в бъбреците и оня се отпуска...

- Не ми ший дело! В тоалетната бях...

В този момент се сеща – кой знае за какво. И млъква. Не отговаря на нито един мой въпрос. Което ми подсказва нещо...

Излизам навън, повиквайки с пръст стажанта...

- Я скокни до тоалетната горе и попитай стрина Петрана за Мирков...

Което му отнема не повече от три минути. Стрина Петрана е убедена – тоя не е бил в тоалетната. Та за тая вечер само четирима са влизали. И банкнотите от бакшиша са там, мога да видя...

- Мирков, - казвам му ведро – че то ние сме готови да отговорим на въпроса ти. Викаш – кой е убил Крънчев? Ами който е имал възможност. Който е излязъл от бара, изтичал е долу, убил е шефа си...

Трънченина мълчи. Усеща, че е попаднал в капан...При това сам напъхал се в него – от прекалена самоувереност и мутренска наглост…

- Киров, сложи му белезниците и го задръж в другата стая... Оная – 25-а…

А после се обръщам към стажанта:

- Каменов, я извикай бармана от Малкия салон...