02,00 – 02,30 часа.
Връща се Киров. Здравчев е тук и започваме съвещанието...
- Ти наистина ли смяташ, че тоя... – започва Здравчев...
- Не, разбира се... Макар че всичко може... Но засега не залагам на това. Просто исках да го прибера някъде... Но, ако излезе, че е претрепал шефа си... Знаеш ли – няма да съжалявам. С един куршум – два звяра...
Здравчев мълчаливо кима. Той е усетил играта ми. Обаче, нямаме време за нея.
- Кажете сега – какво открихте...
Докладват ми. Здравчев е разговарял с дамите. Може и кавички да сложа, все тая...
Нищо особено. Работна вечер – посрещали гостите, разговаряли на общи теми, почти никой не излизал от Големия салон, а в Малкия хората само се появявали... Без Шалаваров и Ангелов, които пийнали по едно, разменили някоя дума със свои приятели... Както и Моньо Генчев, който поговорил с Мамата и си тръгнал...
А, Пенито излязла – чакал я уж Караколев, но се върнала бързичко. Оня вече спял...
И пиколото влизал и излизал... Ту някого довеждал, ту извиквал друг – ...