Нощен джаз в бар "The Who"
Бар "The Who" дишаше лениво под тежката мъгла, покрила в ефирна плът ъгъла на "Седмо авеню". И този път аз бях там, в 9:27h вечерта, завит в хладно очакване пред вратите на нощната обител. И този път нищо не се отчупи от мрака на слепите улици. Ръждивата лампа сипеше оранжево от стъкленото си око и кичеше във въздуха малките кристали на блеснали, дъждовни капки. Изчаках три минути нещо да се случи и оставих мрака да блести, докато лампата вали в оранжевия въздух.
Влязох тихо през вратата.
В сърцето на бара и тази нощ хората не бяха себе си. Приличаха на клетници, обрулени от ранените си скрупули, дошли за мъничко утеха в чашките с ухайна смут. Контурите на всички се разляха в името на нощен бар "The Who" и дори цветовете се замислиха дълбоко, дали да избледнеят по непознатите лица.
Аз бях оставил палтото и старата си маска още при входа и вече потъвах в забрава сред околните, повярвал в лъжата, че съм друг. Както синята кeсийка, с която вятърът се заигра, мис ...