Отново не заспивам, но не се и съпротивлявам. Намирам покой в думите, в буквите, в красивите нежно изплетени изречения, тихо нашепнати от душата.. Наслаждавах се на естетическата красота на родния език, който пълнеше сърцето ми с толкова широка гама от емоции. Отново намирам покой в тихата прохладна лятна нощ пред светещия екран с чаша силно, горчиво кафе. Тялото ми бе отпуснато и щастливо. Изпитвах удоволствие. Нямах нужда от друго. Нямах нужда от някой... И няма друга част от денонощието, освен през нощта, когато да се чувствам напълно спокойна и щастлива сама. Потънала в собствените си мисли, напълно унесена в хармония и любов, жажда и копнеж. Да, в гърдите ми се надига жажда... За още... Още любов, още живот, още кратки, но безумно сладки мигове, които да ми дават муза. Да карат сърцето ми да бие и бузите ми да розовеят. Съзнанието ми да мечтае и душата ми да лети. Не заспивах. Нямаше защо. Сънят бе загуба на време, нужна при краен случай. Обичах да дишам, да усещам, обичах да съзе ...